Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Масовото гласуване е единствен източник за контрол на вота

Проблемът на предстоящите избори не е във формата на гласуване, каза в предаването "Точно днес", въпреки че точно тя се превръща в пропагандна за някои политически сили, каза в предаването "Точно днес" политическият психолог проф. Антоанета Христова.

Самата тя посочва, че по-големият риск е при гласуването с машини, "защото там контролът е почти невъзможен".

"Истинският проблем е крайният контрол, как ни убеждават институциите, че ние наистина получаваме това, което сме гласували. Моето притеснение е, че в момета никой не е в състояние да ни гарантира нито истинския резултат от машинния вот, нито истинския резултат от хартиения. Единият изисква задълбочени IT умения, а другият много сериозен контрол в РИК-овете при преброяването".

Демократичният процес е поставен под въпрос още преди две - три години. С хартиената бюлетина знаехме, че има проблем с броенето и отчитането, но знаехме и че тези отклонения не променят представителството в парламента. При машината контролът е напълно изпуснат, защото там не можем да разберем какво ни липсва, тъй като няма възможност за граждански контрол върху това как се влияе върху нея.

Единственият източник на контрол е в масовото гласуване, защото каквито и грешки да стават при единия или другия вот, при голям масив данни те няма да са така съществени. 

Ние никога няма да сме доволни от политиците, но е важно хората да разберат, че нещата се случват въпреки и в резултат на тяхното неволство, посочи анализаторът.

Според нея всяка партия в тази кампания ще си говори за своето - БСП за социална политика, ПП  и ДБ за съдебна реформа, ГЕРБ ще се опитва да бъде по- разнопосочен и затова няма да се получи даже дебат в кампанията.

В същото време ще се говори за войната в Украйна, за еврото и т.н по външнополитическите приоритети. Това са теми, които както обединяват, така и разделят хората. И ако политическите партии успеят да убедят обществото в значимото и къде е България в тази картина, то след това могат и да намерят допирателни помежду си.  Ако не успеят, и това няма да е основа за  сближаване.

Цялото интервю с проф. Антоанета Христова можете да чуете в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54