Държавата спешно да реанимира земеделието

Свидетели сме на несвойствени метеорологични явления, които през следващите дететилетия ще се задълбочават. В резултат на глобалното затопляне студените сезони се затоплят, а топлите – леко се охлаждат. 

В следващите 10 години температурите през януари и февруари ще се покачват и могат да достигнат несвойствени стойности за този преиод на годината. Средните месечни температури ще бъдат по - високи с най - малко 0,5 до 1 градус.

Това заяви проф. Валентин Казанджиев от Националния институт по метеорология и хидрология. В Пловдив той участва в семинар, посветен на земеделието в условията на променящия се климат.

Той предупреди, че най - голямата беда от глобалното затопляне са късните пролетни слани. Те предизвикват измръзване на вече цъфналите или направили завръз овошни дървчета, а това носи щети на стопаните. 

Решения на този проблем има, обясни порф. Казанджиев. 

Като първа стъпка той посочи необходимостта учените да наблегнат на селекцията на такива видове овошки, които да запазват състоянието си на дълбок покой и да не се подлъгват лесно да влизат във вегетационен цикъл при повишаване на температурите. 

Друга стъпка за намаляване на щетите е използването на технически решения - покривни мрежи, поставени на специални конструкции, както и аерозоли, които понижават температурата на замръзване. 

Известно още на нашите деди решение е да се използват въздушни потоци - в районите с паднали слани се палят огньове, запалва се мокра слама, за да се намали температурата в околността.

Инвестициите за тези съоръжения са доста сериозни, въпреки че те са дълготрайни, затова са необходими колективни действия. Не е по силите на отделни стопани да се справят сами с тези климатични предизвикателства, убеден е проф. Казанджиев. 

Той е категоричен, че своеобразната инвеститорска дейност на земеделските сдружения трябва да се води с помощта на държавата. 

Агрометеорологът подчерта, че в момента България произвежда само 30% от необходимите за страната ни храни. Всичко останало на местния пазар е внос. 

Ако днес е лошо, след 5 - 10 години ще става още по - лошо. 

След 10 години този внос ще бъде 90% и българската продукция ще е само 10%, предупреди проф. Казанджиев. 

С това, което България произвеждаше преди 40 години, задоволяваше собствения си пазар и беше между 3-то и 10-то място в Европа по производство на земеделска продукция, припомни агрометеорологът. 

Ако държавата не се събуди и не предприеме най – сериозни мерки за реанимиране на българското земеделие, през следващите години българско производство няма да има. 

Все още обаче имаме всички шансове нещата да се променят за добро, прогнозира професорът. 

Интервюто на Антоанета Петричанска с проф. Валентин Казанджиев е в звуковия файл.