Чарлс Дикенс издава 15 романа, четири тома разкази и други книги. Не знам колко от тях са преведени на български, но най-добрите са - и си струва да бъдат четени. Аз лично съм най-голям фен на „Посмъртните записки на клуба Пикуик“, макар че сякаш по-известни са „Приключенията на Оливър Туист“, „Никълъс Никълби“, „Коледна песен“, „Домби и син“, „Дейвид Копърфийлд“, „Студеният дом“, „Големите надежди“. Не вярвайте, че Дикенс е някакъв остър социален писател.
Да, той засяга социални теми – положението на децата, на жените, робството и други.. Но Дикенс не е революционер, той не иска да променя света, никъде не дава рецепта за подобно нещо. Дикенс смята, че проблемите са от морално естество и в морала е тяхното решение - всичко ще се промени, ако хората са по-добри, по-милостиви, с повече взаимно разбиране и съчувствие. Самият Дикенс живее живота такъв, какъвто е. Той обича хубавата храна и щедрата напитка, харесва секса, театъра, дори играе в любителски пиеси, носи се като денди, пътешества, контактен е и среща много хора. Наслаждава се и на огромната слава, въпреки че първият път в Щатите е изтормозен от тълпите почитатели и не ходи изобщо на бръснар, за да не продава бръснарят косата, която ще подстриже. В същото време, Дикенс е потаен, крие личния си живот не само като част от ПР кампанията си, но и защото наистина не иска нещата да се знаят.
Той е пълен със странности – понякога изпада в транс, има видения и дежа-вю. Героите му говорят, когато пише, а не го оставят на мира и когато спи – затова спи малко и обикаля нощните улици. Има обсесивно-компулсивно разстройство - сутрин минава през всички стаи и ако види разместена мебел, фучи, смята, че ако нещо не е на мястото си, той няма да може да пише. Предполага се, че заради някои ранни неблагополучия с жените, той не ги разбира и е типичен мъж от Викторианската епоха. Веднъж обяснява на приятел, че отишъл с жена си на пазара в Ковънт гардън, за да ú покаже откъде могат да се купят птици. Предполага се също, че има специален вкус към младите момичета и ходи по бардаците, макар че в книгите си изповядва либерални възгледи за женските права и отчита проституцията като социален бич. Двойствено е и отношението му по расовия въпрос. Дикенс се отвращава от робството в САЩ, но описва местните индианци като алчни кучи синове.
Изглежда неслучайно след срещата си с Дикенс, Достоевски свидетелства, че той му казва: „У мен живеят двама души“. И обяснява, че добрите хора в книгите му са такива, каквито той иска да бъде, а злодеите са такишва, какъвто е той сам. Корените на тази двойственост у Чарлс Дикенс са в детството. Роден е през 1812 в Портсмут, главна военно-морска база във войната с Наполеон, където баща му, чиновник във флота, е изпратен. От него наследява вкуса към бохемски живот, а от майка си – усещането за смешното и комичната мимика, веселият нрав, сладкодумието. Детството на Чарлс е идилично, той чете романи, но най си пада по „Приказки от 1001 нощ“. На 5 отива на театър и се захласва. Но родителите му са прахосници, живеят не според финансовите си възможности, а според желанието си за забавления и бащата е прибран в затвор за длъжници. Чарлс е на 12, напуска училище и работи в някакъв склад за вакса.
Това време той не иска много да си спомня, макар че често герои в книгите му са малки момчета, принудени да работят. Също като тях, Дикенс получава сурови житейски уроци и, тъй като има феноменална памет, сякаш запечатва всичко, за да го опише. Големият удар върху психиката му обаче идва после, когато умира баба му, а с наследството баща му покрива дълговете и е освободен. Вместо да се върне в училище обаче, Чарлс остава на работа още месеци и то заради настояването на майка му, която иска да се застрахова финансово. Така у Дикенс се закотвя убеждението не просто, че жените трябва да стоят в къщи и да се занимават с домакинството, но и че дори там не трябва да имат думата по важни семейни въпроси. Не е лесно да се живее с това – но пък е добър материал за интересни сюжети на книги и смущаващо поведение, разказът за което ще продължим през другата седмица.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Пловдивският бизнесмен инж. Любозар Фратев получи на тържествена церемония в Министерство на културата Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - златен и грамота. Те му бяха връчени за принос в популяризирането на град Пловдив като туристическа и културна дестинация, активната му ангажираност с дейността на редица..
Тази събота гост на "Срещите" е ловецът на истории Георги Тошев. С него говорим си за големите имена в изкуството - Стефан Данаилов - Ламбо, Невена Коканова, Цветана Манева, Моника Белучи, Кристо... Как се чувстват творците днес - във време, в което липсва конкуренция в духа. Бъдете с Радио Пловдив.
Преподавателят в Националната художествена академия доц. Стоян Дечев организира три събития в Смолян, посветени на 1 ноември – Ден на будителите. Днес ще се открие с амостоятелна изложба на Стоян Дечев в зала „Петър Стайков“ в Клуба на дейците на културата – Смолян. Тя ще продължи до 15 ноември, откриването е тази вечер от 18:00..
Пловдивско певческо дружество "Ангел Букорещлиев" отбелязва Деня на народните будители с Ден на отворените врати. От 18.30 ч посетителите имат възможността да се докоснат до културното наследство и историята на една от най-старите и значими музикални организации в страната, като разгледат изложбата с архивни материали и знакови изпълнения на..
Десетото юбилейно издание на Plovdiv Jazz Fest стартира в Дом на културата „Борис Христов“. Легендарни джаз музиканти и носители на „Грами“ ще излязат пред публиката в рамките на трите фестивални дни. Водещ е тромбонистът Вили Стоянов. Начало на форума поставя концертът на артистичния директор Мирослава Кацарова заедно с джаз трио,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност