Войняговци пазят в сърцата си спомена за Левски

Васил Левски - 150 години безсмъртие

Репортаж на Елена Крушкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Карловското село Войнягово ни посреща със зимно слънце и срамежливо напъпили кокичета в двора на черквата, където Васил Левски учи войняговските деца на четмо и писмо. Няма друго селище в България, в което Апостолът да е живял цели две години, да е учил толкова много деца и да оставил толкова много съмишленици, разказва Цонка Дамянова, секретар в местното читалище, което носи неговото име.

Васил Левски идва в селото на 23 април 1864 година, по стар стил Гергьовден. Макар да пребивава само две години тук, той печели сърцата на малките си ученици и доверието на техните родители. Войняговци отварят домовете си за синеокия учител и той е техен чест гост. Много бързо даскалът намира съмишленици сред войняговци и ги посвещава в благородното си дело. Разказва на малки и големи истории за смели войводи и хайдути, обучава младежите в гимнастика и стрелба. Левски за първи път прилага тук новата взаимоучителна метода.

В малката класна стая, на пясъчника, той с любов и разбиране пише буквите с най-малките, преподава всеки един предмет с внимание и разбиране за учениците си. Поставя две дъски - бяла и черна. На едната поставя имената на отличилите се ученици, а на другата на тези, които са се провинили. Тя остава обаче празна, разказва Цонка Дамянова.

Войняговци и до днес пазят в сърцата си спомена за своя първи учител и разказват различни истории от пребиваването му в селото. Една обаче остава забулена в тайнственост и до днес - сърдечната история между бъдещия Апостол на свободата и красивата Йова, една от най-личните моми на селото, разказва Цонка Дамянова.

В днешното читалище се пазят спомени, предавани от поколенията, че по време на седенките Левски винаги приканва девойката да пеят заедно любимите му песни. Говори се, че дори е имало обещание между двамата, когато дойде свободата, да се оженят и да я направи учителка. След като обаче Левски е призван да поеме по пътя на революционните дела и напуска селото завинаги, младата девойка дълго време не се задомява и го чака. Когато най-после се омъжва, настоява синът й да стане учител. С Апостола се срещат само още веднъж, когато той й иска прошка и й подарява перлена огърлица.

Така неизживявана остава любовта между Даскала Левски и Йова. Той напуска селото ненадейно и се посвещава на великото си дело. Вестта за неговата гибел почерня войняговци. Жените хвърлили шарените кърпи и сложили на главите си черни. Хората разказавт, че църковната камбана е била ден и нощ дни наред, а те са стояли в храма, където Левски е пял, а след това и учил децата им.

Селското училище вече е закрито, но то дълги години носи името на своя учител. В черковния двор войняговци са възстановили старото школо на Апостола. Сега е музей, трите стаи са възстановени, а в едната пред малък чин стои изправен самия даскал, с ръка на гърдите, вперил сините си очи в бъдещето - може би към онова бъдеще, за което е пожертвал себе си.

Секретарят на читалището Цонка Дамянова заключва катинарите на дървените порти и завършва с усмивка разказа за учителя, за Дякона, за Левски, за Апостола. Излизаме от църковния двор със странното усещане, че колко повече научаваме за него, като че ли толкова повече му дължим - ние съвременните българи.

Зима е, но слънцето грее и след няколко дни срамежливите кокичета от двора ще разцъфнат, за да ги положим на паметника му.