Политиката на държавата към влажните зони е неадекватна

В навечерието на Деня на влажните зони 2-ри февруари Българска фондация „Биоразнообразие“  и Сдружение Зелени балкани организират онлайн среща-дискусия. Събитието се провежда с подкрепата на РИОСВ Пловдив по проект „Натура 2000. Нови хоризонти“.

Проект „Природата няма глас, тя има нас“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, България в рамките на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

За важността на проблема и защо на някои наши територии влажните зони са изчезнали и трябва спешно да се възстановят и какви законодателни промени са необходими, за да бъде опазено богатството на България – интервю с биолога Христо Николов от Сдружение „Зелени балкани“.

"Осъзнаването на това, че ние сме много, а планетата ни е малка и ни чакат много тежки проблеми, става през далечната 1971 г., когато световната научна общност, политиците  тръгват по пътеката на международното съгласуване и е подписан първият международен договор - Световната конвенция за защита на влажните зони".

По думите на Николов, само с общи усилия можем да опазим планетата, а най-уязвимите и екосистеми  са влажните зони. Това са реките, езерата, сладководните крайбрежия на моретата и океаните. Дори и без човешка намеса, влажните зони се променят от 3 до 25 пъти по-бързо от горите, които стотици и хиляди години могат да бъдат устойчиви.

България е една от първите страни, макар и по време на тоталитарния си режим, която е ратифицирала международната конвенция през 1974. Цел на онлайн дискусията е участниците в нея да направят ретроспекция на политиката на управлението на влажните зони в България.

"Поради лошата политика има  уникални влажни зони, които дори не са  включени в списъка на Конвенцията и това показва, че тази политика е неадекватна".

Николов уточни още, най-голямата влажна зона в България се намира в пловдивското поле - това са големите оризища, които са изкуствен обект изцяло, но заради развитието на  поминъка над 80 години те са се превърнали в специфична екосистема с много високо природно значение. 

Всички усилия за възстановяване и обявяване на нови защитени територии обаче са направени от неправителственият сектор по международни проекти, а държавата в същото няма адекватна политика за поддържането им, подчерта Христо Николов.

"Държавата трябва да повиши отговорността си към влажните зони и да ги поддържа адекватно и финансово, и нормативно. Трябва да се променят една серия от нормативни условия в Закона за защитените територии и в Закона за биологичното разнообразие, особено тези, които са свързани с отношението на общините към влажните зони.   България като държава, прави много малко от това, което може да направи".

Интервю - звуковия файл: