Историкът Стефан Шивачев събира в регистър данни за паметниците на Пловдив по проект на общината. По време на работата си по проекта той е открил забравени в последните години паметници, свързани с освобождението на Пловдив. Те са разположени в Католическите и Централните гробища в града.
Всяка година на 3-ти март почитаме изградения през 30-те години на 20-ти век Паметник на опълченците, живели и починали след Освобождението в Пловдив, припомни историкът.
По време на проучванията си той открива до паметниците на Хаджи Гьока Павлов, д-р Георги Вълкович, кап. Райчо Николов и Найден Геров, паметник на руснаците, починали в Пловдив. Това са военни разузнавачи и ранени при военни действия, настанени в изградената след освобождението болница в Пловдив, каза Шивачев. Паметникът е с текст: "Тук е погребан капитана от руската артилерия Георги Барбович, роден през 1849 го. ,умрял през май 1878 г.". Под плочата има текст "Тук почиват костите на падналите за освобождението на Пловдив и България руси..." и са изброени имената на почетените, сред които е и датски поданик, участник във войната. В края на плочата е отбелязано "От Пловдивската градска община". Това по думите на Шивачев показва, че в Пловдив винаги е имало признателност и грижа за паметниците.
Друг паметник, свързан с Освобождението и разположен в Католическите гробища, е този на Станислав Божичко, поляк, който служи в руската армия.
Шивачев припомни и за гробницата на фамилията на Анри Батюс, началник на пловдивската жп гара, който има изключителни заслуги за спасяването на града в нощта на освобождението. Роден през 1852 година, идвайки в Пловдив за началник на гарата, се жени за българка. Неговите наследници остават в града. В гробницата му последно е положена негова внучка през 1964 година. С приближаването на руските войски към най-големия по онова време град в българските земи - Пловдив, турският валия на града се обръща към чуждите консули с думите „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци“, разказа историкът. Европейските дипломати заявяват, че няма да напуснат града, а френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс осигуряват оръжие от консулството и френската католическа мисия за българите, които се организират в отряди в защита на своя град. Така в нощта на 15 срещу 16 януари 1878 г. капитан Александър Петрович Бураго с отряд от 63 драгуни разгромяват оставените малобройни турски застави по западната граница на Пловдивското землище и заедно със стотината въоръжени християни завземат централната част на града. За разлика от Стара Загора, Карлово, Сопот и други градове, Пловдив е спасен от опожаряване и запазва архитектурното си наследство, отбеляза Шивачев.
За пет века Пловдив е в застинало положение, въпреки че е най-големият по население български град на територията на Османската империя и търговски и икономически център, коментира историкът. По думите му след Освобождението само за 50-60 години градът се превръща от ориенталски в европейски и от 33-хилядно, населението нараства на над 100 хил. души. През 1881 година е издигнат паметник на Бунарджика - първият в българските земи, посветен на Освобождението на България, припомни Шивачев.
На 16 януари в 11:00 часа с поклонение пред паметника на капитан Александър Бураго в Дондуковата градина Пловдив ще отбележи 145 години от освобождението на града. Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя ще участват Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, и представители на комитет „Родолюбие". Слово по повод годишнината ще произнесе Стоян Иванов – директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.
Един от най-ярките и известни артистични тандеми в изобразителното изкуство в България – Маргарита Иванова, керамика, и Спас Киричев, скулптура, ще открият изложба в пловдивската галерия "Възраждане". Съвместната изложба на двамата творци от Пазарджик п носи името "Легенди" Маргарита Иванова е изключителен майстор на керамиката...
В празничното издание на предаването Клуб "Неделя" специален гост бе проф. Анастас Славчев – концентриращия пианист, утвърден маестро на пианото и камерната музика не само в България, но и по света. За своя цялостен принос към националната ни култура е удостоен многократно с най-високи отличия, сред които: Орден „Кирил и Методий” – І, ІІ и ІІІ..
Документалният филм "Жестокият път" е филм за тайните на един велик български момент – изкачването на първенеца на планетата Еверест през 1984 година по най-смъртоносния маршрут, неизминат от никого до тогава и от никого след това.Точно този маршрут е известен като „жестокият път“. Това изключително драматично усилие фокусира героични постъпки,..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 12.04.2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати Николай Райнов. Богомилски легенди. Страници от историята на света. 304 стр., тв.к. 7А, Изток-Запад, 2025. Ърскин Колдуел. ТюТюнев път. 196 стр., тв. к. ок. 4А, Нике, 2025. Едуард Ръдърфорд. Дъблин. Т. 1...
Тази събота чрез издателят Валентин Марков в "Срещите" гостува голямата дама на Русия - Елена Рьорих. Философ, изследовател, писател. Дамата, която изрече думите:"Омразата никога не се унищожава от омраза. Само доб, такъв е вечният закон". И още една нейна поръка:" Есмихнете се на трудностите по пътя си. Гарантирам ви, че ще спечелите". Слушайте..