Кой пък беше Едуар Мане? – ще попита някой. В отговор ще спомена заглавията само на две негови картини – „Закуска на тревата“ и „Олимпия“. Но преди 150 години този въпрос е невъзможен – всички знаят името на скандалния автор на най-скандалните картини. Те докарват критиката до вой, а публиката – до бяс.
После някои започват – погрешно - да смятат Мане за „баща на импресионизма“, но критиците ги поправят, че всъщност е баща на модернизма. Но, казват пък художниците - преди да лепим етикети на Едуар Мане, трябва да знаем, че той първо е гениален художник. Мане е роден през 1832 в Париж, в богато семейство. Майка му е дъщеря на дипломат, баща му е съдия и висш чиновник в Министерството на правосъдието. Той очаква синът му да учи право, но малкият е калпазанин, в училище не му е интересно, но обича да рисува и талантът му личи. Подкрепя го вуйчо му, ексцентричен тип, който води Едуар в Лувъра и лично му плаща курс по рисуване. Но и тези уроци, заради стила на преподаване, не са му много интересни.
Бащата обаче не е доволен и измисля компромисен за себе си вариант – да прати Едуар в морско училище. Приемните изпити са пълен провал, но заминава на учебно плаване с ветроходен кораб до Бразилия, за да се подготви и да кандидатства пак. На кораба обаче Едуар рисува екипажа, морските пейзажи и в писма описва екзотиката на Бразилия, лудостта на карнавала, красотата на бразилките. Е, освен другото, на 16-годишния юноша му остава споменът за вълшебна нощ с две красиви бразилки, плюс тежък сифилис, който го убива след 35 години. При втория опит във флотското училище, Мане пак е скъсан. Чак тогава баща му се съгласява да учи за художник. По онова време във Франция властва класическо-романтичната традиция, а Едуар се опасява, че в Школата по изящни изкуства програмата е много консервативна, затова постъпва в ателието на Томас Кутюр. Скоро се сблъсква с него и напуска, но се извинява и се връща.
Но вече е регистриран копист в Лувъра и учи най-вече от старите майстори. А през дългите пътувания в Германия, Италия, Австро-Унгария, Испания, Нидерландия и Англия се захласва по Халс, Веласкес, Гоя. През 1856 Мане отваря свое ателие и следва реалистичното движение на Курбе. Най-известната картина от ранния период е „Пиячът на абсент“, но рисува и просяци, улични певци, цигани, борби с бикове. Младият художник, контактен и весел красавец, с вкус за живота, е приет в парижките салони и има приятели от висшето общество и творческите среди. Сближава се с лошота момче Бодлер, от чиито „Цветя на злото“ е идеята за пияча на абсент. Мане винаги търси одобрение и показва картината на бившия си учител Кутюр, който е безпощаден: „Пияч на абсент? Ей така си рисувате гнусотии! Бедният ми приятел, ти си пиячът на абсент. Ти си този, който е загубил морала си!“ Жестока оценка, но през 1859 Мане предлага творбата в Парижкия салон – откъдето също е отхвърлена, въпреки застъпничеството на Дьолакроа. И това е само първото отхвърляне.
През 1861 е първият голям успех на Едуар Мане, в Салона са приети „Испанската певица“ и портрет на родителите му. Междувременно той прави и силно критикувани творби на религиозна тема, но Емил Зола го защитава: „В тях намирам целия Мане, с пристрастията на очите му и дързостта на ръката му. Казано бе, че този Христос не е Христос – и аз допускам, че може да е така. За мен това е труп, нарисуван в пълна светлина, с откровеност и сила. И дори харесвам ангелите на заден план, тези деца с големи сини криле, които имат толкова нежна и елегантна странност“.
Така постепенно идва ред и на голите тела, с които Мане скандално се прочува. Голи тела се рисуват от край време, но класическата традиция изисква те да са част от митологични сюжети, а не да покажеш двама прилично облечени господа, които разговарят, полегнали в парка, а край тях се въртят една гола и една полугола девойка. Можеха да минат за музи, ако сюжетът и персонажите не бяха съвременни - значи са проститутки. Няма значение, че картината е реплика на „Селски концерт“ на Джорджоне, нямат значение нейните художествени достойнства, които, впрочем, нито публика, нито критика, схващат. През 1863 тя е отхвърлена от официалния Салон – но попада в Салона на отхвърлените и вдъхновява група младежи, които скоро стават известни като „импресионисти“.
През 1865 Мане пак пробва в официалния Салон, въпреки предизвикателствата на голата „Олимпия“ и откъм сюжет, и откъм художествена реализация. Тя също е вдъхновена от картини с голи женски тела на Тициан и Гоя. Въпреки всичко, „Олимпия“ е приета в Салона. Но някой умен човек я слага доста високо и публиката, която опитва да я свали и разкъса, не успява. Голият модел и в двете най-скандални творби, а и в много други, е Викторин Мьоран, фантастична рижа красавица, с която, смята се, той има и много по-близка връзка. Нищо, че е женен за бившата си учителка по пиано Сузане Леенхоф. Тя вероятно е любовница на баща му, но с Мане също има паралелна връзка, ражда син неизвестно от кого от двамата, Мане се жени за нея след смъртта на баща си и отглежда сина си – или брат си – като кръстник. И трета жена в живота на Мане дълго е негова муза. Тя е Бърти Морисо, красавица с дълбоки черни очи и немирна коса, единствена жена-художник сред импресионистите. Думата „муза“ няма мъжки род, но да уточня, че, от гледна точка на Бърти, Мане е нейна „муза“. Тя е влюбена в него всеотдайно, дори му позволява да „поправя“ нейните картини, нищо, че после бързо ги връща в предишното състояние. Той също е захласнат по нейната изключителна изтънченост, ум и красота. Неясно остава докъде стигат отношенията им, но после тя се жени за брат му и пише на сестра си, че това е добър брак, защото е близо до Едуар.
Самият Мане е особено дискретен за личния си живот, така че няма точна информация за почти нищо от връзките му. А след години негов наследник, преди да публикува писмата му, ги прочиства от всичко „излагащо“. Бърти обаче е не само е модел, но извежда Мане да рисува навън и му помага да вплете в личния си стил техники от импресионизма. Последната голяма картина на Едуар Мане е „Барът на Фоли Берже“ от 1882. Тогава той е така слаб от съпътстващите сифилиса болести, че едва държи четката, но прави истински шедьовър. Последните дни от живота си художникът Едуар Мане прекарва в неописуеми мъки. Той умира през 1883, на 51, а Едгар Дега, негов приятел и съперник, заявява: „Мане бе по-голям, отколкото всички ние сме предполагали“.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Бачковската света обител посрещна деца от последните групи на детските градини в селата Белащица и Марково. Поводът за посещението бе Деня на християнското семейство и на православната християнска младеж, който се чества днес. Малчуганите бяха посрещнати в манастирската църква „Успение Богородично“ от отец Евтимий. Той се обърна към децата с „добре..
Изтъкнатият български режисьор Веселка Кунчева гостува в четвъртата среща от формата "Успешните" в Club Fargo. Автор е на редица спектакли, сред които "Нос" по Гогол, "Аз, Сизиф", "Последният човек" по Оруел, "Дама Пика". През 2014 г. Веселка Кунчева основава "Пъпетс Лаб" заедно със сценографа Мариета Голомехова, с която разработва..
Самостоятелна изложба „Мистични светове“ на художника Тодор Маринов представя галерия „Ромфея“. Експозицията включва емблематичните за известния живописец наивистични композиции, създадени специално за предстоящия коледен сезон, както и изящни снежни и топли пейзажи, с които е известен авторът. Картините пренасят зрителите в свят на..
Национално турне „Концерти с кауза“ 2024: Звезди на българската поп и рок музика излизат на сцената в Комплекс „С.И.Л.А.“ Името на концерта е избрано специално, тъй като подкрепя две каузи с изключителна важност за България. Първата е свързана с информационната кампания в подкрепа на хора с репродуктивни проблеми под надслов „Да сверим..
Интерактивна изложба „Книгата – от камъка до пиксела II“ представя Фондация ПРОЛИБРИС на три знакови места в Пловдив в рамките на три поредни дни. Пловдивчани имат възможността да се запознаят с интересни факти, свързани с развитието на изкуството на книгата през различните исторически периоди. Ще бъдат показани уникални модели, образци и..