Великите европейци - Йоханес Брамс, втора част

Йоханес Брамс е роден през 1833 година в Хамбург. Фамилията му идва от немската дума за вид цвете, а музикалното цвете Йоханес разцъфва рано. В раждането и ранния му живот обаче има обстоятелства, които се отразяват силно не само върху таланта и развитието на композитора Брамс, но върху характера и поведението на човека Брамс. 

Когато през 1847 умира Менделсон, учителят Марксен казва на приятел: „Един майстор си тръгна, но друг, по-голям, идва да го смени – Брамс“. Някъде по това време Брамс започва да изнася самостоятелни концерти, а през 1850 се сближава с Еди Ремени, унгарски цигулар-виртуоз, с когото правят съвместни концерти. Три години по-късно, в Хановер, Ремени го запознава с друг унгарски композитор и цигулар – Йозеф Йоахим. Брамс и Йоахим се сближават за цял живот, двамата дори „тренират“ заедно, като си подхвърлят теми, разработват ги и така се обучават взаимно, най-вече, както казва Брамс, „в двойния контрапункт, канони, фуги, прелюдии“. Винаги съм си представял, че страстта на Брамс към унгарския чардаш е плод на вълшебни нощи с някоя необуздана унгарска красавица. Но не, грешка – вдъхновението му си е чисто музикално и той композира знаменитите си 21 Унгарски танци, само защото може. Или защото знае, че ще са наистина безсмъртни.

Йоахим подпомага възхода на Брамс и като му дава препоръчителни писма до Роберт Шуман. Роберт чува композициите му и пише хвалебствената статия, с която го изстрелва на голямата немска музикална сцена. Брамс пък изпада в типично двойствено състояние – хем е доволен, хем е смутен, дори уплашен и пише на Шуман: „Вашата възхвала ще събуди толкова необикновени очаквания у публиката, че не знам как бих могъл да ги задоволя“. Е, не знае, затова просто впряга целия си музикален гений. Издателите вече го търсят и плащат добре, а той пък се престрашава да публикува не анонимно. В същото време, Брамс се сближава много със семейство Шуман, става нещо като осиновено дете, но и се влюбва до уши в Клара. Тя също не е безразлична, а условията за тези чувства са налице и у двете страни. Заради тежките преживявания в бардаците на Хамбург, Брамс съзрява късно. На 20 той още е голобрад, гласът му не е мутирал, но пък е истински дългокос красавец с огромен музикален талант и бъдеще. Клара е красива и умна жена, страхотна пианистка, а и въплъщава дълбокия, може би неосъзнат копнеж на Брамс по спокоен живот на типичен буржоа, който, след работния ден се прибира в къщи, а не ходи по проститутки. Човек, който не е „свободен, но самотен“, както е заглавието на цигулковата соната, посветена на Йозеф Йоахим, чиято трета част е композирана от Брамс. 

През 1854 Роберт Шуман, мъчен от музикалните бесове в главата си, прави опит за самоубийство и е въдворен в психиатрия. Клара е бременна със седмото им дете и има нужда от помощ. Брамс се мести в Дюселдорф и е до нея през цялото време. След две години Шуман умира, а дотогава Брамс много пъти вече е признал любовта си пред Клара. И двамата обаче стриктно спазват правилата, той спи на горния етаж, не се докосват дори, макар че огънят ги изгаря. Повече него на този етап, когато  пише на любимата: „Иска ми се да можех да ти пиша толкова нежно, колкото те обичам и да ти кажа всички хубави неща, които ти пожелавам. Ти си ми толкова безкрайно скъпа, по-скъпа, отколкото мога да изразя. Бих искал да прекарам цял ден в това да те наричам с мили имена и да ти правя комплименти, без изобщо да остана доволен“. Дали тази страст се реализира в нормални сексуални отношения след смъртта на Шуман? Може би, а може би не. В един момент Брамс и Клара отиват заедно в Швейцария, за да премислят нещата. Какво точно става там, никой не знае. Но е факт, че скоро той си тръгва, тя го изпраща, и всеки поема по своя път, макар че остават завинаги близки, а след нейната смърт през 1896 и той започва да гасне, за да си замине само след няколко месеца.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: