През 1688 Джонатан Суифт готви магистратура в Дъблин, но идва тъй наречената „Славна революция“. Той заминава за Англия и става секретар на сър Уйлям Темпъл, дипломат, оттеглил се да пише мемоари и да чопли градината.
Суифт е добър в писането, а Темпъл има огромна библиотека и контакти на най-високо ниво. Той дори го представя на краля, който е впечатлен, а Суифт пък създава добри връзки в двора. Идеята му е да получи синекурна служба, за да е независим и да участва в обществения живот. После Суифт прави магистратура в Оксфорд и започва да пише. Първите опити в поезията не са добре приети, но работи в това поле цял живот.
През 1694 захваща голямата сатира „Приказка на кацата“, тогава приема и свещенически сан в англиканската църква. За година е свещеник в Килрой, но се връща при Темпъл, а като предговор към „Приказка на кацата“ пише една от ключовите си творби - „Битката на книгите“. Книгата на Суифт обаче излиза чак през 1704, дотогава той се занимава с мемоарите на Темпъл, които издава след смъртта му. Но, вместо признание, получава скандал - наследниците са недоволни от откровенията в текста. Междувременно, в Лондон Суифт опитва да получи обещаната синекура, но не успява. Връща се в Ирландия като капелан на графа на Бъркли, служител в катедралата „Свети Патрик“ и пребенд на Дънлавин.
Има време за докторантурата и текстовете си, но и за още нещо. През 1688 при Темпъл, 21-годишният Суифт среща 8-годишната Естер Джонсън, Стела. Те веднага се харесват и сближават. Колко се сближават, има слухове, но нищо потвърдено. Суифт е наставник и учител на Стела, а през 1696, когато е третото му връщане при Темпъл, тя вече е прекрасна, образована дама на 16. И много красива, нищо че, както пише Суифт, „е леко пълничка“. Какво се случва тогава, историята също мълчи, но, вече през 1702, когато той е в Ирландия, Стела се заселва в Дъблин. Слуховете, че двамата се венчават тайно през 1716, предизвикват дебати и досега. Но в тази история има и по-дълбока история. Твърди се, пак голословно, но упорито, че те всъщност са брат и сестра с общ баща - Уйлям Темпъл. Научават това обаче чак при тайната сватба и оттам нататък наистина поддържат ангелски отношения. Колкото и да обича Стела, Суифт не е кротко агънце по отношение на другите жени.
През 1707, в Лондон, той се запознава с 19-годишната Естер Ванхомри, Ванеса. Те стават любовници и имат дълга кореспонденция, а тя го следва навсякъде. Това не му пречи да изкара една любов и с братовчедка ѝ, Ани Лонг, но това е друга тема. По-важното е, че през 1723 Ванеса иска Суифт да спре да вижда Стела, но той отказва и късат драматично. Скоро Ванеса умира, а Стела преживява още пет години. Посмъртно Суифт публикува колекция от нейни остроумия, а след неговата смърт пък излиза и „Дневникът на Стела“ - 65 писма на писателя до любимата.
Нищо от тези любовни развития на пречи през годините Джонатан Суифт да расте в няколко направления. Като църковен служител той постепенно се издига до декан на катедралата „Свети Патрик“ в Дъблин. Като политическа фигура, първо е свързан с вигите, но се разочарова и става тори. Суифт е най-силното перо на вестник „The Examiner“, получава голямо признание, а участва и в най-висшата политика - посредник е между двете най-влиятелни фигури в управлението, които трудно се понасят, външния министър лорд Болингбрук и премиера Уйлям Харви, граф на Оксфорд. Но Суифт пак не получава бленуваното синекурно място в Лондон.
След падането на торите, най-многото, което успяват да му издействат приятелите, е деканата на Дъблинската катедрала. Връщането му в Ирландия е нещо като изгнание, скрива се „като плъх в дупка“, както сам пише. За сметка на политическите разочарования обаче, времето в Дъблин води до истински разцвет на сатиричната му дейност. Тогава Суифт прави и големия екзистенциален избор - вече се застъпва твърдо за ирландската кауза по всички въпроси. С анонимния текст „Писмата на Дрейкър“, той така дразни английската администрация, че тя обявява награда 300 лири за онзи, който издаде автора на памфлета. Въпреки че всички знаят кой е авторът, никой не го издава, а деканът на главната катедрала става истински национален герой.
Влиянието му в Ирландия е така силно, че Суифт може всичко. Веднъж, възбудени от съобщенията за слънчево затъмнение, тълпа се събира пред катедралата и шумът го дразни. Той излиза и безцеремонно заявява: „Отменям слънчевото затъмнение, вървете си в къщи!“ И хората наистина си тръгват. През 1729 година пък Суифт издава памфлета „Скромно предложение“, който вероятно и днес би бил забранен. Сардонично, на написано в изискан академичен стил, той предлага, като не може да се реши проблема с бедността, децата на бедните, докато са кърмачета, да се продават на богатите за храна, а от кожата им да се правят ръкавици.
Защо да се учудваме тогава, че заради мизантропията на най-великата му книга - „Пътешествията на Гъливер“, е смятан за свадлив, намусен, недоволен от себе си и света тип, който преувеличава човешките недостатъци, за да отреагира вътрешните си проблеми. Нищо такова, разходката на Гъливер из различните светове прави погледа му върху човешката природа рационален, макар и изключително болезнен. Суифт пише историите на Гъливер през двадесетте години, а през 1726 книгата е издадена и става истински хит. Тя веднага има няколко издания, а още на следващата година - и преводи на френски, немски и холандски. „Пътешествията на Гъливер“ е европейска класика, но, когато я четете, не забравяйте, че е и доста фризирана, за да става за деца. Иначе оригиналът е суров, болезнен и мизантропски, доста труден за преглъщане.
Трудни за преглъщане, впрочем, са и последните години от живота на великия сатирик Джонатан Суифт. Той бавно залинява, след като през 1728 умира любимата Стела, а през 1731 пише некролога си - „Стихове за смъртта на д-р Суифт“. След 1737 обаче започва да губи ума си и умира 8 години по-късно, потънал във вцепенено мълчание. Но дори и така се сбъдва желанието на Джонатан Суифт, който в една от редките пролуки между две безсъзнания казва: „Ще умра като онова дърво, на върха!“
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Тази вечер в Етнографския музей в Пловдив ще бъде представен поетичният сборник „Рецитал край каменната маса“, събрал творби на три поколения поети от фамилията Левчеви - Любомир, Владимир и Боян. Техни стихове ще прочетата актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев. Книгата е лиричен триптих и е разделена на три цикъла - Любов, Свят и Бог - теми,..
Алианс Франсез представя специална изложба от творби на Лили Кючукова. Тя е „В чест на Лотрек” и е вдъхновена от големия френски художник пост импресионист Анри Тулуз Лотрек, от чието рождение се отбелязват 160 години. Творческото наследство на Тулуз-Лотрек включва около 600 картини, около 330 литографии , 31 плаката, 9 гравюри „..
Художествената галерия „Петко Чурчулиев“ – Димитровград гостува на Дружеството на пловдивските художници със специална изложба „ЗАПАЗЕНА МА®КА“. Експозицията „Запазена марка“ (1960 – 1990) ще представи колекция от подбрани запазени знаци, емблеми и фирмени надписи, търговски и производствени марки, създадени от началото на 60-те до края на..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 0 5. 04. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ ( нови книги) Владимир Зарев. И аз слязох. 176 стр., ок. 4А, Хермес, 2025 Кирил Кадийски. Звездна каторга. Новата Герника. 244 стр., ок. 6А, Колибри, 2025. Момчил Николов. Чекмо 3. 528 стр., 5А,..
Осемнадесетото издание на проекта „Арт позитив“ на Сдружение „Изкуство днес“ започва с мащабна изложба със заглавие „Прозрачно“. Откриването на 8.04.2025г. е от 18 до 20 часа, мястото - Галерия „Капана“ към Градска художествена галерия – Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ 29. Използваната дума за заглавие на проекта „ПРОЗРАЧНО“ е многозначна...