По думите на Стоян Панчев през последните 3 години големите социални пакети и увеличаването на дефицита у нас са се превърнали в тенденция. На фона на това обаче не е ясно от къде ще дойдат приходите в бюджета. Единственият вариант е чрез увеличаване на дълга, защото според икономиста намаляването на разходите или увеличаването на данъците са малко популярни мерки.
„Истината е, че инфлация не се бори с повече харчове – все едно да имаш огън и да наливаш керосин в него. Ако погледнем годността на българските държавни ценни книжа, които се имитират и пласират в последните седмици на пазара ще разберем, че по-скоро посоката, в която трябва да вървим е по-консервативен бюджет, по-малък дефицит и даже намаляване на вече съществуващите програми.
Според мен това е и мнението на служебния финансов министър. Изчисленията на министерството на финансите без въвеждането на нови програми показват един много сериозен дефицит за догодина – почти 7%“, коментира Панчев.
Той добави още, че от политическа гледна точка обаче няма причина дефицитът да бъде намаляван, докато може да се финансира чрез дълга, тъй като партиите се готвят за нови избори.
„Един друг проблем, който според мен не е отчетен и от министерство на финансите – излезе прогнозата на БНБ, в която пише, че растежът за 2023 г. ще бъде само 0,1%. Във всички изчисления на МФ се очаква растеж близък до 3%, т.е. ако се окаже, че от БНБ са прави и растежът е почти нулев това значи, че ще имаме и много по-малки приходи дори спрямо вече направената прогноза за 2023, която е доста неприятна“, заяви Панчев.
Според него кризата, която се задава на хоризонта ни няма да е толкова страшна, колкото в началото на 90-те години. Прогнозите му са да се повтори икономическата ситуация от 2008г.
„Тогавашните проблеми не бяха решени, а замазани чрез взимане на дълг, напечатване на пари и прехвърляне на проблема в бъдещето“, добави Панчев.
Той коментира още, че вероятно догодина ще има рецесия, която ще тръгне от еврозоната и ще стигне до нас по линия на търговските ни взаимоотношения.
Много европейски бизнеси могат да престанат въобще да търгуват на американския пазар, прогнозира Адриан Николов от ИПИ по повод наложите от Доналд Тръмп мита. Една от възможнастите е да се изнесат производствата в САЩ. А иначе всяка една наша стока, която се продава в САЩ ще е с 20% по- скъпа. Моментният шок на борсите едва ли има..
Във втория епизод от поредицата "Елементи в криза" се фокусираме върху проблема с мръсния въздух в Пловдив. Експерти като доц. д-р Ангел Джамбов и представители на местната власт разкриват противоречията между наука, политика и очакванията на гражданите. Трафикът, старите печки, липсата на зелени площи и паленето на отпадъци са сред най-големите..
С двудневен конгрес “Наука и практика“ Факултетът по дентална медицина на МУ-Пловдив ще отбележи 55 години от създаването си. Форумът включва лекционна част и теоретико-практически курсове по всички дисциплини във факултета и ще бъде съпроводен с дентално изложение и демонстрации. Според декана на факултета проф. Ангелина Влахова научният конгрес е..
„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света и наложи мита за вноса. За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24% и т.н. Стабилността на управлението и търговските..
Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта. Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..