Когато през 2020 г. едва 3% от журналистите са казали, че свободата на словото в България може да бъде оценена като "много добра", то през 2022 г. те са 3,24% и доста по-сериозен ръст - като "добра" през 2020 - 5,9 на 16,2 през 2022. Сега цели 44% я оценяват като "средна", в сравнение с 2020, когато те са били 32%. И като "лоша" и "много лоша" процентите остават високи и те са съответно - 21% и 13,7% - през настоящата година и 37,6% и 21,3% през 2020 г." Това уточни Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти след проучването "Медии под обстрел" за отпечатъка на войната и пандемията от коронавирус върху медийната среда в България, осъществено през май.
По думите му, нещата все още остават тревожни и причини за усещането сред журналистите, че медийната среда у нас не е добра, са сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите. Това са заявили 81,9% от запитаните.
На второ място със 68% са посочени проблеми като недостатъчна образователна и практическа подготовка на самите журналисти. Следват проблеми като концентрация на медийната собственост и разпространението, непрозрачната собственост, неефективната саморегулация в сектора, липса на синдикална защита на журналистите, ниво на заплащане, особено на регионалната журналистика, която е на път да изчезне.
Войната в Украйна пък спомага за разпространението на дезинформацията, тъй като журналистите нямат ресурс да проверяват всяка информация свързана с войната и да я оборват, ако тя не е вярна. Журналистите са свръхнатоварени и трудно могат да отделят време и за самообучение и подготовка.
Наблюденията на Асоциацията сочат, че сред основните предизвикателства пред медиите са дезинформационните атаки, които се водят от много добре обучени групи. На това медиите е трудно да се противопоставят поотделно, особено ако те са малки и с ограничени ресурси.
"Най-важното за свободната и независима журналистика е да се осигури бизнес модел за финансиране. Защото журналистиката, която служи на различни олигарси, винаги намира начини да се финансира. Другата журналистика е много трудно да бъде устойчива и да се държи над повърхността".
Интервюто - звуковия файл:
„ Организацията беше създадена с условие в нейния устав – член първи, според който собственици на фирми юридически лица могат да бъдат пълноправни членове на организацията и това са лица, при които 50% от собствеността са на магистър фармацевт. Било то с една или с до 4 аптеки, както е в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина “..
На 31 май отбелязваме Световния ден без тютюн, който тази година е под мотото „Защитата на младите хора от намесата на тютюневата индустрия“. В България по данни на НЦОЗА от Национално представително проучване, проведено през 2020 г. във възрастта от 10-19 г. над 40% от учениците са запалили първата си цигара на 14-15 години. Всеки шести е..
Как да избираме безопасни играчки за децата, може ли да се върне закупена играчка и при какви условия?, коментира за програма "Точно днес" Габриела Руменова, основател на онлайн платформата "Ние, потребителите". Тя припомни, че при избора на играчки и други детски стоки за подаръци на малчуганите за 1 юни безопасността трябва да е водещ елемент...
Как гледат автоинструкторите на предложението на държавата за своеобразен таван на шофьорските изпити – кандидатите да се явяват само 4 пъти за 6 месеца на изпит. Коментарът по темата е на Йонко Иванов, председател на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка. „Това е пълен абсурд. За да се предложи едно нещо, и то да бъде..
Тоя Балкан е калоферски от 500 години. Тука от 25 години някой казва: Той вече няма да е на калоферци. Ний навремето сме се договаряли с оня султан, дето е превзел половината Европа. Днеска просто няма с кой да се договаряме! Така животновъдът от Калофер Тодор Диклиев описа ситуацията с ограничената паша на животни в..