Тук имаме човешки нагласи, обществени отношения и проблеми от века на Разума, чиито пипала се протягат чак до наши дни. Колкото и да е великан, Суифт също не се разминава с традиционното неразбиране, непризнаване, дори отхвърляне. Но той добре знае какво става и пише: „Когато на света се появи истински гений, можете да го познаете по това, че всички празноглавци се обединяват против него“.
Странно е, но твърдя, че Джонатан Суифт има общо с философията на екзистенциализма. Не, че като мислител излага тази философия в книгите си, а че живее с нея. Например, както признават всички, той е изключителен мизантроп. И според повечето критици не просто мрази света и хората, но цял живот е нещастен заради тази омраза, поради което тя пък се засилва още и разяжда не само творчеството му, а и самия него, като накрая го води до загуба на разума. Грешка. Суифт наистина е мизантроп, но не мрази. И е мизантроп, не заради огромната риба, изплъзнала се от въдицата му в детството, не заради неясноти в семейството или заради боя с пръчка в училище. Това са глупости, които се пробутват на публиката, натоварени с повече психологическа тежест, отколкото имат.
Истината е, че Суифт кара хубаво, богато на знания детство, чете още на 3, описва времето в училище като „щастливо“, въпреки боя с пръчки. Докато е в университета, ходи с приятели по кръчмите и се закача с момичетата, но взима всички научни степени - бакалавър в Дъблин, магистър в Оксфорд, доктор пак в Дъблин. Толкоз за образователните му нещастия. Някои наричат годините му като личен секретар на сър Уйлям Темпъл „робство“. Да, заплатата му е малка, но живее и се храни без пари в разкошна къща, чете в огромна библиотека, запознава се с най-влиятелни хора, включително с краля, среща своята загадъчна и тайнствена любов. После пък, като декан на катедралата „Св. Патрик“ в Дъблин, Суифт няма кой знае какви ангажименти и се занимава с политически и обществени въпроси.
Така че кое точно му е нещастното на този живот? Обяснението за негативната нагласа на изследователите е, че те май не схващат разликата между мизантропията като чувство и мизантропията като разум. Да, Суифт, както сам пише, не мрази никой конкретен Питър, Джон или Самюел, а вижда и описва духовната мизерия на човечеството, което има шанс да живее според разума, но не се възползва от него. Писателят го боли - но това не го кара да мрази. Всъщност самите текстове на Суифт, ироничният му стил, начинът, по който води читателя из основите на проблема, за да го хвърли после в шок, са доказателство за истински здрав разум. Великата литература не се създава с бурни чувства, те са за поетите-тийнейджъри. С други думи, и в мизантропията Суифт е преминал трудната граница между участник и свидетел в драмата на живота, която се вихри наоколо.
В живота си Джонатан Суифт всъщност стига до базата на езистенциализма, която Карл Ясперс нарича „Модерната храброст“ и формулира така: „Да живееш, дори когато всичко в теб крещи да не живееш“. Базата е развита от Албер Камю, който в есето „Митът за Сизиф“ стига до край: „Трябва да си представяме Сизиф щастлив!“ Да, трябва да си представяме също и Джонатан Суифт щастлив. Поне през повечето време. Поне докато през 1728 година неговата любима Стела си тръгва от света и го оставя сам, а той започва постепенно, а след 1738 - все по-бързо, да потъва във вътрешното си небитие, за да мине 7 години по-късно и отвъд.
Ако сега ни гледа отнякъде, Суифт със сигурност се радва, но и се изненадва, че историите на Гъливер още се издават и четат. Да, те продължават да са най-продаваната ирландска книга по света, въпреки мизантропията. Със сигурност обаче той би се изненадал и от още нещо - че разумната му мизантропия не е стреснала никого и родът човешки живее все така неразумно. Сякаш наистина прилича на човекоподобните „яху“, срещнати от Гъливер в чудната страна на хоинъмите, умните коне, изградили щастлива цивилизация на далечен остров насред безбрежния океан на живота. На острова, наречен Ирландия, се ражда и писателят Джонатан Суифт, нищо, че е англичанин. Той обича и двете страни, но, изправен пред екзистенциален избор, избира Ирландия.
Суифт - баща, който е дребен служител в съда, се жени за Абигейл Ерик, дъщеря на свещеник, и явно любовта им е голяма - не им пречи, че тя няма зестра. Но бащата умира на 28 и оставя жена си без пукната пара, с щерка на ръце и бременна с малкия Джонатан, който се ражда 7 месеца по-късно. Действието се развива през 1667, а скоро след раждането кърмачката заминава с бебето за Англия. Къде ходи и какво прави, не е ясно, но го връща на майка му след 3 години като дете любопитно, умно и научено да чете Библията. Тъкмо майка и син се събират, тя пък заминава за Англия и го оставя на чичо му Годуин. Той е впечатлен от малкия и още на 6 го праща в колежа в Килкени, прочут с качеството на образованието си. На 15 Джонатан постъпва в Тринити колидж, Дъблин, където учи логика и философия, езиците и литература. В колежа той го удря на живот по кръчмите и, както срамежливо пишат биографи, „много флиртува“. И
зглежда Суифт просто е открил сладостите на секса и се скъсва да им се радва. Той е така силно пристрастен, че се прочува и информацията стига до майка му. Тя го съветва да се укроти, а той казва да не се тревожи, страстта му не е болестна и ще отмине от самосебе си. Всъщност Суифт, макар да намалява темпото, остава умел във флирта. Той е добре приет от жените в светското общество, а и по-късно, вече като свещеник, в обсега му има поне една красива и интелигентна девойка - макар обикновено да не е ясно какви всъщност са отношенията им и докъде точно стигат те.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Тази вечер в Етнографския музей в Пловдив ще бъде представен поетичният сборник „Рецитал край каменната маса“, събрал творби на три поколения поети от фамилията Левчеви - Любомир, Владимир и Боян. Техни стихове ще прочетата актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев. Книгата е лиричен триптих и е разделена на три цикъла - Любов, Свят и Бог - теми,..
Алианс Франсез представя специална изложба от творби на Лили Кючукова. Тя е „В чест на Лотрек” и е вдъхновена от големия френски художник пост импресионист Анри Тулуз Лотрек, от чието рождение се отбелязват 160 години. Творческото наследство на Тулуз-Лотрек включва около 600 картини, около 330 литографии , 31 плаката, 9 гравюри „..
Художествената галерия „Петко Чурчулиев“ – Димитровград гостува на Дружеството на пловдивските художници със специална изложба „ЗАПАЗЕНА МА®КА“. Експозицията „Запазена марка“ (1960 – 1990) ще представи колекция от подбрани запазени знаци, емблеми и фирмени надписи, търговски и производствени марки, създадени от началото на 60-те до края на..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 0 5. 04. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ ( нови книги) Владимир Зарев. И аз слязох. 176 стр., ок. 4А, Хермес, 2025 Кирил Кадийски. Звездна каторга. Новата Герника. 244 стр., ок. 6А, Колибри, 2025. Момчил Николов. Чекмо 3. 528 стр., 5А,..
Осемнадесетото издание на проекта „Арт позитив“ на Сдружение „Изкуство днес“ започва с мащабна изложба със заглавие „Прозрачно“. Откриването на 8.04.2025г. е от 18 до 20 часа, мястото - Галерия „Капана“ към Градска художествена галерия – Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ 29. Използваната дума за заглавие на проекта „ПРОЗРАЧНО“ е многозначна...