Според него независимо от тава какво говорят политиците и тогава и сега, икономическият подем не се дължи на някаква специфична стопанска политика, а на световната конюнктура и ние не сме изключение. Тогава цените на селскостопарските продукти, и в частност на житото, нарастват на международните пазари, а голяма част от българите произвеждат жито и доходите им също растат.
"Въпреки това за драстично забогатяване на може да си говори, ние просто бягаме заедно с останалите, но сме в задната част на групата".
Проф. Пенчев подчерта, че в онези години не е имало голяма икономическа пречка от васалнотото ни положение спрямо Турция, даже напротив- ползвали сме големите и пазари.
Той припомни историята с национализацията на компанията на "Източните железници", непосредствено преди обявяването на Независимостта. Компанията е била добре организирана, с малък и добре организиран, неполитизиран персонал. Когато става БДЖ и много често вече се случват политически назначения, тя става неефективна и започва да тежи на бюджета. Това, че става българска и национална звучи много гордо, но в икономичиеки смисъл не са съвсем така нещата.
По думите му икономическа независимост няма. Хората стават богати благодарение на икономическата им свързаност. Ако някой се стреми към тотална независимост и само към собствените си интереси се стига до нещо, което виждаме твърде близо до границите ни.
Трябва да се внимава с употребата и злоупотребата на тези думи. Независимостта е повече празник на политиците, които се самовъзвеличават в известна степен.
За миналото си ние знаем много повече имена на политици, отколкото на предприемачи,много повече имена на военни, отколкото на учени, а според мен по- добре би било обратното, казва професорът.
По отношение на тезата, че само икономическа мощ дава и политическа независимост проф. Пенчев коментира " не икономическа мощ е необходима, а стопански просперитет, който да засегне всеки български гражданин и да му даде възможност да реализира мечтите си. Икономическа мощ ми звучи много милитаристично, особено в днешния ден"
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..