Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Имануел Кант втора част

През 1755 приват-доцентът в Кьонигсберг, 31-годишният философ Имануел Кант, още не е същински философ. Но е всестранно развит учен - освен философия, преподава логика, математика, естествознание, педагогика и география, по която е особено запален, въпреки пълното си нежелание да пътува. 

Тези изяви са свързани и с нуждата от пари, които все не стигат, въпреки че студентите се тълпят на лекциите му. За големия интерес роля играе и неговото „сухо“, британско, а не немско, чувство за хумор. След първите 2-3 години на лишения, финансовото положение на Кант се подобрява. Той спира да продава книги от библиотеката си и вече не носи едни и същи дрехи до пълно скъсване. Наема двустайна квартира и прислужник, яде хубава храна. 

През 1758 руснаците завземат Кьонигсберг и го държат 4 години. Много руски офицери слушат лекциите му и го канят на купоните си. Да, това са част от „лудите години“ на философа. Той ходи по светски събития, играе билярд, носи сюртук със златни ширити и дори опасва бутафорна сабя. Пие също доста вино, а когато е твърде пиян, за да намери дома си, обикаля по улиците цяла нощ. 

Кант е бляскав събеседник, привлича и жените. Има поне две сериозни сърдечни увлечения, макар да не се знае дали са консумирани сексуално. Така или иначе, Кант никога не се жени, а по-късно споделя с приятел: „Когато исках да го направя, нямах достатъчно пари да издържам семейство, сега, когато имам пари, вече не искам“. Въпреки подвизите в светския живот, времето на руската окупация е неплодотворно за философа. Когато руснаците си тръгват, той се съвзема и през следващите години издава обилно количество книги, което му носи популярност. 

На 46, Кант най-после е назначен за професор по логика и метафизика в родния университет. И тук започва голямата промяна и в живота, и във философската му нагласа. Той спира да чопли философията оттук-оттам, а се захваща с базисните принципи. Като начало, иска да се намери връзката между сетивните и интелектуалните знания. Предизвикан от скептицизма на Хюм относно реалността на обекти, чието съществуване не е доказано от опита, Кант се захваща да реши проблема. Той се изолира не само от светския живот, но и от контакт с най-близки приятели. 

В резултат, през 1781 се появява „Критика на чистия разум“. Тя е от 800 страници, написана в тромав и оплетен стил, продава се добре, но я прочитат малцина, а отзивите са критични. Дори Хердер, бивш студент на Кант, я описва като „корав за чупене орех, скрит в тежка, оплетена паяжина“. Кант е разочарован и решава да разчисти терена, като излага идеите си в кратък вариант в своите „Пролегомени“, издадени две години по-късно. Това помага - пожарът на новата идеалистическа немска философия е запален.

След като се е разправил с чистия, през 1788 Кант издава и „Критика на практическия разум“, а две години по-късно - „Критика на способността за съждение“. Това е може би най-знаменитата трилогия в историята на философията и Кант обяснява: „Имах отдавна замислен план как трябва да се обработва полето на философията и той се състоеше в отговор на три въпроса „Какво мога да знам?“, което е метафизика; „Какво трябва да правя?“, тоест, морала; „На какво смея да се надявам?“, или религията. След това би трябвало да дойде и четвъртата задача - „Що е човекът“, антропология, лекции по която чета вече над 20 години.“ 

Най-общо казано, в „Критика на чистия разум“ Кант опитва да синтезира двете основни философски течения на своето време, които са в задънена улица - рационализмът, започнал с Рене Декарт и емпиризмът, който идва от Джон Лок. Оплетен в сложни разсъждения за нещата, тяхното възприятие и възможността да се родят разумни съждения, Кант стига до времето и пространството, които според него не съществуват сами по себе си, а са просто нашият начин да подредим света, за да го възприемем. Няма да влизам в подробности, всеки сам носи отговорност за това докъде ще прочете и доколко ще разбере философията на Кант. Но, независимо дали го знае или не, никой от нас не може да избяга от нея, дори когато отиде на бар. 

В едно философско списание Патрик Кенън обяснява: „Кант например се пита: „Дали видимата външност е  разумно отражение на реалността?“ Това се пита и барманката, която иска личната ти карта, за да види дали си навършил 21. „Съществува ли бирата с нейния цвят, аромат и вкус, извън нашите усещания“ - пита се също Кант. Тоест, дали бирата, освен феномен в чашата, е и ноумен, нещо изцяло извън човешката сетивност. Чудя се обаче защо обясняваме философията на Кант точно с бирата, след като той не обича бира, смята, че тя разваля компанията и води до депресии. Кант предпочита виното. По време на единственото си хранене през деня, което се точи от 12 до 5 и винаги в добра компания, той пие френски и испански червени вина, но не отказва и бяло унгарско. В по-ранни години обядва на ресторант, но после минава изцяло на трапеза в къщи. Тя е от три блюда, има задължително риба, плюс десерт и вино. Но цялата работа не е заради яденето и пиенето сами по себе си, а заради добрия разговор в добра компания, както философът специално изтъква в своята „Антропология“. За Кант, който има запечен стомах, именно компанията е истинско лекарство за храносмилане.

По отношение подбора и броя на събеседниците, той също е железен - кани избрани хора на принципа да са не по-малко от броя на грациите и не повече от броя на музите, тоест, между трима и девет души. Щом наближи пет часът обаче, Кант се надига и позволява на гостите да си тръгнат, за да се отдаде на разходка. Той пристъпва прага на дома си точно в пет и казват, че така може да се свери часовникът на местната катедрала. Върви по една и съща пътека през парка, прибира се в 7, работи до 10, после ляга по гръб, а слугата му го увива здраво в завивките, и той не мръдва до сутринта. 

И така, докато през 1804 Имануел Кант внезапно не се връща от философската си разходка. Или не става сутринта да пие чай и да пуши лула. Или просто наистина произнася последните си думи: „Е, това е добре!“ Дали го казва с облекчение, че си тръгва от този свят или с радост, че вече е погледнал в другия? Ами питайте него.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Великите европейци - Алън Александър Милн

На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..

публикувано на 04.04.25 в 12:25

Проф. Георги Каприев гостува в "Срещи"- те тази събота

Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи".  Аз си избирам ето този -защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура?  И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан?  Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слешайте розговора в предаването..

публикувано на 04.04.25 в 10:21

Петя Доненчева открива изложба в ГХГ

Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години.  Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт  с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..

публикувано на 04.04.25 в 06:42

„Диоклецианополис – кръстопът на времето“ започва в Хисаря

Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..

публикувано на 04.04.25 в 05:39

Неда Антонова с нов роман за едно пътуване по ръба на живота

В ЕС един от всеки 5 смъртни случая (сред 15-19 годишните) е причинен от умишлено самонараняване – и това е втората (след транспортните произшествия) най-разпространена причина за смърт сред тинейджърите. В България средно по едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от опитите завършват с трагичен край.  Темата силно провокира нашата..

публикувано на 03.04.25 в 09:00