След като вчера бе даден старт на реставрацията и консервацията на Небет тепе, днес започна възстановяването на  Източната порта, сочена за една от перлите на Пловдив.

И двата обекта са част от проекта „По крепостните стени на Филипопол“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ и Фонда за устойчиви градове.

Общата стойност на целия проект е 8 милиона лева, от които 6 мил. лева са безвъзмездна финансова помощ по „Региони в растеж“, а съфинансирането е 2 милиона лева лв., осигурено чрез Фонда за устойчиви градове. Срокът на изпълнение е 24 месеца.

Една от перлите на туристическите обекти в Пловдив ще стане „Източната порта на Филипопол“, това заяви археологът проучвател  Мая Мартинова. Тя подчерта, че Източната порта през годините е един незаслужено подценен обект, и над 40 години след първоначалното му откриване не е бил обгрижван. 

2 млн. 834 хил. лева ще бъдат вложени в експонирането на Източната порта.

На място са открити пластове от Елинистическата епоха до Възраждането. Това е комплекс с римска улица с ширина 13 метра, до която има разкрити прилежащи сгради. Улицата отвежда към входна порта на Филипопол. 

Обектът е учебник по археология, регистрира се и културен пласт от II век, от времето на Марк Аврелий с надпис, който се пази в София, на място ще бъде поставен нов - копие на оригинала. Епиграфският паметник  е на два езика - гръцки и латински, той съобщава за градежа на крепостната стена. Ще има възстановка на колонадата и частична реставрация на улицата, съобщи още Мартинова.Тя уточни, че в РАМ – Пловдив се пази „Фриза на здравеносните божества“, открит на обекта. 

Затварят достъпа до Небет тепе от 5 септември, това съобщиха изпълнителите на проекта „По крепостните стени на Филипопол“.

Инж. Таня Петкова, ръководител на проекта поясни, че това се налага заради започващото разчистване през септември на целия район до крепостните стени.

"Техника започва да качва строителните материали, както и оградите от днес, това ще продължи и утре", поясни Петкова. 

Предстои от община Пловдив да обявят още тази седмица графика за работа на Небет тепе. Проектът има срок за изпълнението му до края на 2023 г.

На пресконференция по повод старта на проекта археологът от РАМ - Пловдив София Христева заяви, че липсва култура на опазване на археологическите паметници. Тя настоява Небет тепе да бъде защитена територия. 

"Дали това ще стане с ограда, или с физическа охрана, но ще настоявам това да се случи. В месеците, в които работих там, имахме постоянни проблеми с посетителите. Хвърляха си бутилките, фасовете, че и спринцовките на терена на археологическите разкопки. Качваха се по крепостната стена, бутаха. Случва се и днес. Каквито и кошове да бъдат предвидени, няма да спасят Небет тепе от тези, които отказват да пазят. Това е проект, в който ще бъдат инвестирани милиони, но ако не се предприемат сериозни мерки, след три години ще е същият, както е сега”, каза археологът. 

По време на представянето арх. Румяна Пройкова, автор на проекта за Небет тепе заяви проблем свързан регулацията между Небет тепе и съседния имот на арменското настоятелство към църквата „Сурп Кеворк”, който минава по крепостната стена, части от нея, както и от Кулата са в частен имот.

„Трябва общината и собствениците да се разберат, защото е нелогично да се реставрира, консервира и експонира частта, която е в терена на Небет тепе, а другата – не попада”, поясни още арх. Пройкова.

Тя подчерта, че намесата в археологическия паметник ще е много деликатна, почти изцяло ще се запази съществуващият силует, а експонирането ще стъпва върху автентични снимки. Предвидени са минимални прибавяния на места с добавяне на всички паднали и разпилени из обекта каменни блокове. Крепостната стена ще бъде подсилена с бетон, но само където има нужда.  Ще реставрираме стъпалата, площадките и подземното преминаване - тунелът от север, от Духовната семинария“, обясни арх. Румяна Пройкова. Предвидени са три зрителни площадки, част от тях достъпни и за инвалиди. Ще има информационен център, който ще бъде в Бакаловата къща.  

Арх. Наталия Христева представи и проекта за Източната порта на Филипопол. Широката над 13 метра улица, която води към портата се почиства от екипи. На обекта, чийто проектант е арх. Галина Пировска ще бъдат експонирани откритите вече елементи, които ще бъдат в страни от главната входно-изходна улица на античния град. Ще има два входа и рампа за инвалиди. Предвиденият за Източната порта информационен център ще бъде направен в по-късен етап, тъй като не е част от проекта.