Той не е точно велик европеец, но е митологичен плод на великия европейски дух, общ за всички народи от континента.
В книгата от 1986 „Мефистофел: Дяволът на модерния свят“, изследователят Джефри Ръсел анализира концепцията за Дявола и нейното развитие през вековете. Той започва с проблема за Злото изобщо и обобщава: „Дяволът е символ на радикалното зло. Но съществува ли той наистина и в какъв смисъл?“ Всъщност, в чисто философския план, нещата са по-ясни. Като се базират на аналогия с тъмнината, която е просто липса на светлина, мнозина казват, че Злото не е самостоятелен феномен, а е отсъствие на добро.
В религиозния план - където не е Бог, е Дяволът. Но това е само образ, за да схванем концепцията. Иначе, тъй като Бог е безкраен и значи е навсякъде, идва уговорката, че Дяволът е в сенките на божието присъствие - в бедствията, смъртта, разрушенията. Втората част от книгата на Ръсел се казва „Реформираният Дявол“ и точно там се развива концепцията за „модернизацията“ на Принца на мрака. Но преди да влезем в темата защо точно Мефистофел е новият дяволски символ, трябва да се знаят още няколко важни неща.
Дяволът не винаги е възприеман като плашеща фигура. Може да звучи парадоксално, но през Средновековието, което считаме за пълно с религиозни предразсъдъци, Дяволът е смешна, карикатурна, дори жалка фигура. Това фолклорно отношение се възприема и от католическата църква. Разгледайте фасадата на коя да е катедрала и ще видите много скулптури на смешни и жалки демонични същества. После Данте описва Сатана с огромни прилепски криле и три усти. Той е в центъра на Ада, но, когато удари с криле, произвежда леден вятър и дъното на Ада замръзва, за да измъчи още повече грешниците от Деветия кръг.
Към средата на 15 век се появява немската фолклорна история за учения магьосник Фауст и сделката му с Мефистофел, която става широко популярна и вдъхновява значими литературни творби. В края на 16 век, Кристофър Марлоу в Англия пише „Трагичната история за живота и смъртта на д-р Фауст“. Сюжетът е познатият - д-р Фауст, който иска знание, сключва сделка с Мефистофел, а в замяна му продава душата си. Пиесата има огромен успех и натрупва собствена митология - твърди се например, че поне веднъж на сцената се появяват истински дяволи.
Около 200 години по-късно, в края на 18 век, този сюжет заляга и в най-прочутата творба, свързана с темата - „Фауст“ на Гьоте. Защо обаче, с какво историята за Фауст и Мефистофел привлича великите умове от новите времена?
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
15 години отбелязва на 22 март галерия „Резонанс“ в Пловдив. В галерийното пространство ще бъде открита изложба на 15 артисти от България и чужбина. Папката „Приятели на Резонанс“ събира произведенията на 15 автори. Всеки от тях ще получи по една папка с творбите на всички 15 участници. Това е споделяне на енергия между авторите, пълна свобода..
За първи път в Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян ще гостува платформата късометражно кино с безплатна прожекция за посетителите. Премиерната прожекция ще бъде на тема: „Земята и Космоса“, тя е една от най-популярните селекции от последната година. Зрителите ще се отправят на невероятно кинопътешествие към Космоса, но не за да..
Галерия "Пловдив " представя "Споделено" - изложба на художници от Сливен. Гостуването идва от желанието на художници от град Сливен да споделят професионализма и артистичните си теми с пловдивската публика и колегите им от Дружеството на пловдивските художници. "На фона на различните политически събития художниците продължаваме като..
През този месец в Арт салона на Радио Варна бе открита изложбата "Наследство в корици". Тя e посветена на пазителите на знанието и личните истории върху хартия – изкуството на книговезането и скрапбукинга. Експозицията показва уникални ръчно подвързани книги, албуми и истории, изработени от майстори от цялата страна. В изложбата бяха..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 15.03.2025 бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ ( нови книги ) Ричард Фланаган. Тесният път към далечния север. 432 стр., 5А, 2-ро изд., Колибри, 2025. Йордан Д. Радичков. Дървеният костюм. 130 стр., 3А, Кота 0, 2025. Борис Акунин. Мир и Война. 256 стр., ок...