"Очевидно волята на Европа в следващите години и десетилетия ще се оказва много по-силна, отколкото само волята на Македония или само волята на България. В този смисъл и двете страни ще трябва да направят някакъв компромис. Компромисът обаче, който РСМ ще трябва да направи, мисля, че ще бъде много по-голям и това дава основания да се очаква, че волята на съвременното общество на Македония, което е подложено на дълговременна историческа провокация, свързана с външен натиск, специална политика и служби, ще бъде много трудно да се пречупи." Това заяви пред радио Пловдив геополитическият анализатор проф. д-р Марин Русев.
По думите му, по темата за езиковия спор не трябва да се прави пълна наналогия с украинския език, който не е създаван с декрет, а съществува почти от хилядолетия. Компромиси трябва да бъдат направени и от страна на България, но здравата истина е повече от ясна и това в съвременното македонско общество или умишлено не се коментира, заради страха от изразяването й, или защото вече е изтрито от самосъзнанието на хората в тази страна.
"В началото на този век често бяхме посещавани в кабинета в СУ "Климент Охридски" от един много известен хирург от Швейцария с македонски произход, който не се интересуваше от политика. Питахме го дали е чувал за Илинденско-Преображенското въстание и неговият отговор беше "...ами някаква буна на българите, но друго не зная".
Проф. Русев припомни, че що се отнася до езика, в продължение на десетилетия всяка книга, статия, вестник или документ, които са засягали македонското население в Югославия, писана в земите на съвременна Северна Македония, е преминавало през специална комисия в Белград, чиято цел е била поне една дума в изречение да бъде заменена и днес вече сме свидетели на свършения факт, че населението в Македония изповядва идеята, че съвременният македонски, който е посърбоманчен, е различен език от българския.
"Това е фактът на изтритото съзнание на вече над три поколения и ние не можем да си позволим да вървим в модерна Европа с имиджа да сме толкова закостенели, че да не признаваме действително случил се факт. Само специалисти разбират, че мелодиката на техните изречения, както и песните им не се различават по никакъв начин от българските. Няма как да се изтрие от историята и фактът, че Василий Българоубиец е наречен Българофигон. И още, че няма нито един регистриран случай след големи кланета населението да се е насочвало в друга посока, за да търси спасение, освен към България".
В момента е налице ситуация, в която съвременният просръбски елит, който не защитава македонския интерес, практически не хае от това, че е по-добре населението на Северна Македония да бъде погълнато от албанската култура, тъй като албанците вече са около 40% в това общество и те отлагат тази битка. "Колкото по-късно осъзнаят, че трябва да направят избор в македонското общество между албанското с исляма и сходния християнски прочит на културата заедно с България, толкова ще бъде по-зле".
Проф. Русев направи и прогноза, че в близкото десетилетие, когато албанското население в РСМ надмине 50% и това ще му създаде повече самочувствие, старите опити да се правят културни автономии в Тетово и в други места, могат да прераснат в нещо по-голямо и албанците пожелаят по-сериозна автономия, това може да разруши и без това късата история на македонската държавност.
"В момента в РСМ всички са абсолютно заблудени, че проблемът им е с България, а невидимият им проблем е с Албания и това е предсказано от сръбски, български, гръцки и други учени много отдавна. А езикът се е случил и то в изкривената му форма, но няма как да не направим компромис."
Политиците никога не могат да бъдат на 100% с народа си. Затова не трябва да се очаква, че населението трябва да взима решения, това трябва да правят политиците, поемайки отговорност. А българският политически елит, с всичките му недостатъци, като че ли усеща, че трябва да направи поне един компромис.
"Изглежда, че макар и тъжно, ние ще направим компромис. Но срещу това ние не поемаме голям риск. Мисля, че сме в печелившата позиция - правим малка стъпка за нещо, което е реално съществуващо и не можем да го променим, вместо налагайки нашето искане за езика, македонците да ни мразят следващите 1000 години, защото са с изтрито самосъзнание или защото са неграмотни. Такъв факт се е случил в Дания с един език близък до немския, в Нидерландия - с език близък до немския, в Елзас и Лотарингия, където казват "ние сме френскоговорещи немци".
Такива трансформации са напълно възможни, да не се дразним от това и да акцентираме върху правата на българите в РСМ, призова още проф. д-р Марин Русев.
Интервюто - звуковия файл:
Тази седмица гост в „Добро утро, ден“ е лекоатлетката Пламена Миткова. Когато е 7-годишна, започва да тренира художествена гимнастика, но след четири години пътят й рязко завива в друга посока. Преориентира се към леката атлетика. Започва да се състезава за "Локомотив Пловдив" . Състезателка е по скок на дължина. Пламена..
Пия всякакви вина с хубаво качество, направени с майсторлък и с любов, каза председателят на енолозите в България Станимир Стоянов . Той уточни, че при дегустация опитните дегустатори могат бързо да определи качествата на виното. "Като се опита едно вино, като му се види цветът и ароматът, може да се даде адекватен коментар", посочи енологът...
През 2024 година България значително е разширила пазарите на вино в чужбина, каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов. В Брестовица той участва в зарязването на лозята и празника Трифон Зарезан. Българско вино е изнесено не само в европейските страни, но и в САЩ и страни от Латинска Америка, които са традиционни производители. За този..
От сдружението на общините са поискали да бъдат предвидени средства за увеличение на заплатите на общинските служители. Това се е случило по време на срещата с министъра на финансите Теменужка Петкова. Увеличението, за което настояват е с между 20 и 25%, каза пред Радио Пловдив кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е..
Започна безплатно езиково обучение по български език на над 150 бежанци, които живеят в Пловдив и са в трудоспособна възраст. За страната общата бройка, на обхванатите в проекта, ще достигне 1300 мигранти. Подобни курсове се провеждат в още 3 града в страната - София, Бургас и Харманли. Обученията по български език за бежанци в Пловдив..