Отношенията с РСМ в контекста на ЕС ще водят до отстъпки

„Новината, която можем да очакваме, е да бъде одобрено френското предложение от Събранието в РСМ. Това може да стане с гласовете на управляващия СДСМ, неговите коалиционни партньори, както  и с гласовете, вкл. и на опозиционните албански партии. Очакваме още към одобрението на френското предложение да бъдат добавени някои уговорки, направени от Македонското Събрание по начина, по който го направи и  българското НС, когато одобри предложението на ЕС, станало известно като „френското  предложение“. Това заяви историкът доц. Стефан Дечев.

По думите му, в РСМ вече има ясно изразена воля за одобряване на френското предложение от страна на  Социалдемократическия съюз, на албанските партии, както и „подканяне“ от страна на ЕС на водещи европейски държави и САЩ Република Северна Македония да направи тази стъпка.

Доц. Дечев припомни, че в края на 2020 г., когато е бил  направен опит  българските искания да влязат в преговорната рамка от страна на комисаря Оливер Верхой, тогава от страна на Чехия и Словакия е дошло противопоставянето двустранните отношения да влязат в преговорната рамка. Такова противопоставяне в момента не се забелязва и практически двустранният българо-македонски спор е успял да влезе в преговорната рамка  по интересен начин като спазване от страна на РСМ на договора от Преспа с Гърция и с подписания преди това с България договор от 2017 г.

 „Въпреки че историческите въпроси не присъстват в Копенхагенските критерии за членство на една държава в ЕС, те влязоха дотолкова, доколкото  конкретно към страните от Западните Балкани се изисква преди тяхното членство те да са решили въпросите свързани с добросъседството. Това ще бъде дълъг и продължителен път, тъй като и от двете страни са оставени някакви вратички, съответно за македонска и българска интерпретация къде, как и какво се подписва“.

Доц. Дечев обаче бе категоричен, че френското прадложение не съдържа каквито и да е неща срещу македонската идентичност, независимо че опозицията е успяла да изведе хората на улицата.  

„Доброто на това предложение е, че то като всяко предложение, свързано с решаването на двустранен спорт, не оставя усещането за който и да е било да се чувства победител, а донякъде да бъде неудовлетворен, и това, дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, да е само въпрос на бъдеща интерпретация“.

Оттук нататък  процесът няма да върви гладко, с оглед на създадената напоследък атмосфера, но също така е очевидно, че  българо-македонските отношения ще вървят в европейски контекст, който ще тласка и двете страни към компромиси, подчерта още доц. Дечев.