Като "сериозна крачка напред в преследването на целите, които България си е поставила, по отношение на Република Северна Македония" определи доц. Спас Ташев вдигането на ветото за старт на преговорния й процес с ЕС.
Той обаче подчерта, че тази крачка не трябва в никакъв случай да бъде разглеждана като антагонизъм на всичко направено досега по въпроса, в т.ч. признаването на Република Македония като независима държава, и помощта, дадена по време на югоембаргото.
"За съжаление обаче, отношенията между двете държави не се подобриха до нивото, което очаквахме, поради което и наложеното преди две години и половина вето също изигра своята положителна роля, най-малко, заради това че Европа започна да разбира какви са българските национални интереси и в резултат на това разбиране дойде и френското предложение. То в голяма степен приема нашата позиция за правилна в подхода към двустранните отношения".
По думите на доц. Ташев, сега е най-важно какви ще бъдат стъпките на страната ни. НС е определило своите условия към френското предложение. В него са приети няколко разяснителни точки, задължаващи страната ни детайлно да прецизира своята позиция, както и да въздейства за подобряване на френското предложение на текста за двустранния протокол.
"Оценката за тези документи мина както през Президенството, така и през МВнР, въпреки че беше направен опит самото министерство да бъде заобиколено и документите се изпращаха директно от МС към Комисията по външна политика. Експертна оценка все пак беше направена от външния министър Теодора Генчовска, която присъства на тези заседания".
България тепърва ще доизгражда позицията си, но топката вече е в игрището на Скопие и сега виждаме, че там се водят активните дебати. Натискът на Европа в момента е върху Скопие. Дори и да няма позитивно развитие през близките дни, най-важното е, че "България е отмахнала образа си на лошо дете в рамките на ЕС".
Доц. Ташев определи като "резервен вариант" за реакция, в случай на отказ от РСМ да подпише протокола, подписаният двустранен протокол от 2019 г , когато отношенията не са били така влошени и в който са набелязани някои крачки, които Скопие трябва да поеме, по отношение на признатата обща история. Той припомни, че въпреки тази спогодба, Скопие не е предприело нищо и представянето на този двустранен протокол пред европейските партньори ще покаже, че проблемът не е на България и сега тя ще може да очаква засилен мониторинг над процесите в РСМ.
"България безспорно държи на историческото минало, но то рефлектира и в настоящето. В наши дни там се преследват лицата, които желаят да разкрият историческата истина. Само преди година имаше 36 информативни разговора на службите за сигурност с граждани на Северна Македония, които в социалните мрежи се декларираха за българи и изнасяха факти за миналото на Македония. Недопустимо е през 21 в. в страна - кандидат за член на ЕС, службите й за сигурност да следят как се идентифицират гражданите й и как се отнасят към историческото минало".
По думите на доц. Ташев, България е направила много сериозна еволюция, когато е преместила акцента от историческите проблеми - върху съвремието.
"Ако трябва да бъдем обективни, президентът Румен Радев бе първият български държавник, акцентирал върху проблемите за правата на човека. Това е разбираемият европейски език и това доведе до това, Европа да ни разбира. Преди това категорично много ограничен кръг европейски политици с историческо образование имаха някаква съпричастност към българската позиция. Голямата задача на България е да покаже случаите на потъпкване на тези права. Ние сме създали рамката и когато я изпълним със съдържание - посочим нарушението на човешките права и използване езика на омразата, тогава ще получим подкрепа от европейските партньори."
По думите на доц. Ташев, най-важен защитен елемент за България е фактът, че двустранният протокол с РСМ е част от преговорната рамка, зададена от френското председателство и той е базата, на която можем да стъпим, за да развиваме нашата политика.
Интервюто - от звуковия файл:
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..
Предимно облачно
Разкъсана облачност