Като "сериозна крачка напред в преследването на целите, които България си е поставила, по отношение на Република Северна Македония" определи доц. Спас Ташев вдигането на ветото за старт на преговорния й процес с ЕС.
Той обаче подчерта, че тази крачка не трябва в никакъв случай да бъде разглеждана като антагонизъм на всичко направено досега по въпроса, в т.ч. признаването на Република Македония като независима държава, и помощта, дадена по време на югоембаргото.
"За съжаление обаче, отношенията между двете държави не се подобриха до нивото, което очаквахме, поради което и наложеното преди две години и половина вето също изигра своята положителна роля, най-малко, заради това че Европа започна да разбира какви са българските национални интереси и в резултат на това разбиране дойде и френското предложение. То в голяма степен приема нашата позиция за правилна в подхода към двустранните отношения".
По думите на доц. Ташев, сега е най-важно какви ще бъдат стъпките на страната ни. НС е определило своите условия към френското предложение. В него са приети няколко разяснителни точки, задължаващи страната ни детайлно да прецизира своята позиция, както и да въздейства за подобряване на френското предложение на текста за двустранния протокол.
"Оценката за тези документи мина както през Президенството, така и през МВнР, въпреки че беше направен опит самото министерство да бъде заобиколено и документите се изпращаха директно от МС към Комисията по външна политика. Експертна оценка все пак беше направена от външния министър Теодора Генчовска, която присъства на тези заседания".
България тепърва ще доизгражда позицията си, но топката вече е в игрището на Скопие и сега виждаме, че там се водят активните дебати. Натискът на Европа в момента е върху Скопие. Дори и да няма позитивно развитие през близките дни, най-важното е, че "България е отмахнала образа си на лошо дете в рамките на ЕС".
Доц. Ташев определи като "резервен вариант" за реакция, в случай на отказ от РСМ да подпише протокола, подписаният двустранен протокол от 2019 г , когато отношенията не са били така влошени и в който са набелязани някои крачки, които Скопие трябва да поеме, по отношение на признатата обща история. Той припомни, че въпреки тази спогодба, Скопие не е предприело нищо и представянето на този двустранен протокол пред европейските партньори ще покаже, че проблемът не е на България и сега тя ще може да очаква засилен мониторинг над процесите в РСМ.
"България безспорно държи на историческото минало, но то рефлектира и в настоящето. В наши дни там се преследват лицата, които желаят да разкрият историческата истина. Само преди година имаше 36 информативни разговора на службите за сигурност с граждани на Северна Македония, които в социалните мрежи се декларираха за българи и изнасяха факти за миналото на Македония. Недопустимо е през 21 в. в страна - кандидат за член на ЕС, службите й за сигурност да следят как се идентифицират гражданите й и как се отнасят към историческото минало".
По думите на доц. Ташев, България е направила много сериозна еволюция, когато е преместила акцента от историческите проблеми - върху съвремието.
"Ако трябва да бъдем обективни, президентът Румен Радев бе първият български държавник, акцентирал върху проблемите за правата на човека. Това е разбираемият европейски език и това доведе до това, Европа да ни разбира. Преди това категорично много ограничен кръг европейски политици с историческо образование имаха някаква съпричастност към българската позиция. Голямата задача на България е да покаже случаите на потъпкване на тези права. Ние сме създали рамката и когато я изпълним със съдържание - посочим нарушението на човешките права и използване езика на омразата, тогава ще получим подкрепа от европейските партньори."
По думите на доц. Ташев, най-важен защитен елемент за България е фактът, че двустранният протокол с РСМ е част от преговорната рамка, зададена от френското председателство и той е базата, на която можем да стъпим, за да развиваме нашата политика.
Интервюто - от звуковия файл:
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..