Има отстъпление от рамковата позиция, гласувана от бившето правителство и НС, но тези отстъпления са разбираеми, защото нашите искания трябва да бъдат издигнати на едно по- високо европейско равнище. Това каза доц. д-р Наум Кайчев, който е заместник - председател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия между България и Северна Македония, за френското предложение към София и Скопие.
Според него позициите ни по въпроси, свързани с общата история на двете страни и с формулировката на официалния език на македонците, който ние смятаме за вариант на българския език, се нуждаят от по- пълно отстояване. "Този пакет не е камък, който не може да бъде допълнително издялкан и променен", подчерта доц. Кайчев, който е и бивш дипломат.
По думите му налице е оживление по темата преди Европейския съвет, но в същото време се наблюдава парцелиране на позициите на институции и партии, докато българските граждани искат да видят запазване на консенсуса по темата Северна Македония. "Да се надяваме да има повече синхрон и повече разум между политическите институции и партии", коментира експертът.
Той смята, че не са случайни позитивните оценки на френското председателство, защото тяхото предложение отговаря на българските претенции и защитата на интересите ниот ЕС. Промените в конституцията и изпълнението на договора стават част от преговорната рамка и обект на наблюдение от целия ЕС, подчерта историкът.
Определи част от забележките и предложенията за вписване в двустранния протокол като основателни, защото той ще бъде пътната карта на развитие на отношенията между София и Скопие и допусна, че може би в този смисъл е искането на президента Румен Радев за уточняване на протокола.
В протокола очевидно се набляга на работата на историческата комисия и е нормално там да има очаквания за придвижване напред, коментира още зам. председателят на Смесената историческа комисия и добави, че се говори само за Средновековието, а очакванията още преди няколко години са били да има договореност и за по- новата история и исторически личности.
Президентът Стево Пендаровски има предизвикателен език не само към България, но и към ЕС, докато правителството има по- позитивна позиция. Очевидно е, че и в РСМ ще текат политически въпроси, но по- важното е ние да си свършим работата и да се обединим в общ план за действие, който може да бъде изработен към френското предложение, каза още Наум Кайчев.
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..
"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се за..
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..