Великите европейци - император Карл V

Една от основните фигури, които илюстрират това лице, е Карл V, император на Свещената Римска империя, най-великият владетел от дългата и успешна династия на Хабсбургите, ренесансов властелин, чиято политика през първата половина на XVI век хвърля сянка върху развитията чак до началото на ХХ.  

Когато казваме, че Карл V е Император на Свещената Римска империя, тоест, на днешна Австрия и Германия, плюс Бохемия, Хърватия, Унгария, част от Полша и още доста земи, това е дреболия. Той владее Фландриите, Испания, части от Италия, Северна Африка, Южна Америка, острови в Пасифика и Индийския океан. Забележително е, че голяма част от владенията му са не военни завоевания, а от политиката на „брачен империализъм“ на Хабсбургите. Дори кратката версия на официалните титли на Карл е като учебник по география - и възниква въпросът как един човек, пък бил той и гений, може ефективно да управлява тези отдалечени и толкова различни земи и народи. Защото да си истински владетел, дори тогава, когато още властва идеята за божествената същност на монарха, не значи само да събираш данъци, а да управляваш мъдро и в полза на хората. 

За целта Карл използва два основни инструмента - сам себе си, плюс умни и доверени хора. Бъдещият Император Карл V е роден в Гент, в Ниските земи. Баща му, Филип Хубави от Бургундия, е син на Императора на Свещената Римска империя Максимилиан I и Мери, херцогиня на Бургундия. Майката на Карл е Хуана Лудата, дъщеря на Фердинанд II от Арагон и Изабела I Кастилска. Няма да влизам в повече династични подробности, но има две важни неща във връзка с тях. Първо, раждането на Карл е кулминация на „брачния империализъм“ на Хабсбургите заради наследството, което той обединява. И второ, Карл наследява типичния белег на династията, плод на поколения кръвосмешения - огромна долна челюст, издадена като на булдог и изключително грозна. 

По различни причини, Карл е отгледан от леля му, Маргарита Австрийска, която остава негов доверен човек за цял живот. Нейният двор привлича хора от цяла Европа с артистичен и изтънчен стил на живот. Малкият Карл поглъща всичко, макар без да дава вид на особено привързан към науките и забавленията. Той е леко бавен в реакциите, среден на ръст, синеок, русоляв и срамежлив. Не е най-добрият боец сред връстниците си, но много обича лова, дори повече от уроците по държавно управление, които получава от най-прочути мислители на епохата като Адриан от Утрехт, бъдещия папа Адриан IV и Еразъм от Ротердам. Когато леля му информира дядо Максимилиан за ловните наклонности на внука му, той мъдро се произнася: „Добре, иначе всички щяха да го помислят за копеле.“ 

Така или иначе обаче, Карл е умен, освен принципите на политиката, научава и 5 езика - фламандски, френски, испански, немски и италиански. Това му дава възможност за директна комуникация с поданиците и, наред с готовността му постоянно да обикаля владенията си, е важен фактор за доброто му като цяло управление. Особена роля за Карл V имат родните Ниски земи. Оттам са най-добрите му съветници, оттам са и някои чисто човешки склонности като предпочитанието към хубавата храна и бирата пред виното.

Още на 6 бащата на Карл умира и той става херцог на Бургундия, а оттам нататък титлите и наследствата продължават да се сипят, така че на 20 владее почти цяла Европа, без Франция и част от Италия, а на 30 е коронясан за Император. Управлението на Карл V е консервативно, целта му е не да прави реформи, а да задържи владенията си и да гарантира мир в тях. 

Първият от големите проблеми на Карл V е вечният недостиг на пари. Много дупки има за запушване в огромната империя, включително свързани с финансиране на по-големи или по-малки войни, а данъците не могат да се покачват неограничено, така че заемите са постоянният вариант. Нещата не се променят от значителния икономически възход на Ниските земи например, нито дори когато Кортес и Писаро завладяват земите на ацтеки и инки с техните несметни съкровища. Карл цял живот остава затънал в дългове. С тях всъщност финансира опитите за справяне с другите си три основни проблема - вечните конфликти с Франция, борбата с протестантизма и войните с Османската империя. Поне една трета от времето си на владетел Карл V прекарва на път. Тежестите на пътуването, съчетани с нервно напрежение, депресии, артрит и подагра, се оказват прекалено голяма тежест за императора. Към това трябва да се прибави и още нещо, за което рядко някой изследовател се сеща - самотата. 

Карл се жени сравнително късно - на 26, както за да избере най-добрия възможен политически брак, така и защото иска да си поживее. Но всичко се променя, когато през 1526 среща първата си братовчедка, принцеса Изабела Португалска и се влюбва. Тя също и бракът, който уж трябва да е чисто политически, се превръща в истинско романтично преживяване. Въпреки страстта си към жените, Карл е предан съпруг и няма дори слухове за изневяра по време на брака. Той продължава обаче само 13 години, при смъртта на Изабела, Карл е едва на 39, но никога не се жени повторно и цял живот носи медальон с нейния образ. Но е самотен - и още като навършва 50, мисли да абдикира. Прави го, като прехвърля императорската титла на брат си, Фердинанд, а останалите владения, включително испанската корона, дава на сина си Филип II. 

Последните години от живота си Карл V прекарва в манастира Юсте, в провинция Естремадура, място по-скоро курортно, отколкото за пост и молитва. Това обаче не го спасява от болестите и душевните тежести, така че си тръгва си от света едва на 58, като човек, видял и направил много, но не постигнал всичко.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: