Двустранният договор от 2017 г. създаваше едни положителни нагласи за решаване на сериозните, висящи въпроси между България и Македония в исторически план. Четирите години работа на комисията обаче видимо не дават никакви основания за желания напредък. Така коментира развоя на събитията историкът от БАН професор Даниел Вачков.
В началото е имало реални надежди за постигане на компромис, но за съжаление, вероятон поради намесата на политически фактори, работата в комисията постепенно се усложни. Пандемията от коронавирус също допълнително блокира съвместните срещи и развитие на диалога, преминал изцяло в онлайн среда, обясни проф. Вачков..
Ако македонската страна се освободи от политическия контекст, нещата може и да потръгнат, но засега това не се очертава. Опитът сочи, че ако един въпрос се остави и неглижира от разглеждане, той никога няма да се разреши от само себе си.
Преминаването към открита публичност на дебатите може да окаже благотворно развитие на процеса. Защото така обществата и в двете страни ще се запознаят открито с аргументите на отстояваните тези. Тогава би се видяло, че българската страна постоянно привежда конкретни исторически доказателства и свидетелства, докато от македонска страна са непрестанни опитите да се размият данните от „изворите“. Ако дискусиите станат открити, ще се види, включително и от общественоста на Северна Македония, че нашата позиция се гради изцяло въз осново на автентичните исторически факти.
В момента, преди обявените български условия да бъдат изпълнени, би било сериозна грешка, ако българското правителство се поддаде на натиска и даде „зелена светлина“ за македонските преговори за еврочленство.
Ние нямаме никаква сигурност, че ще се постигнат положителни резултати в хода на вече започнал преговорен процес от македонска страна. Досегашният опит показва липсата на сериозни основания, че в последствие нещата може да потръгнат. Никаква гаранция, че ще възприемат залегналите в договора от 2017 г. идеи за обща история. Нито пък, че ще се промени сегашният нескрит език на омразата към България, който в момента присъства в македонските учебници по история.
За съжаление, все повече се налагат примерите с гръцкия подход – поставяме исканията си и чакаме, докато бъдат изпълнени. Този гръцки модел успя, след като на македонската страна и отне много години да осъзнае, че отстъпване от историческите условия няма.
Ако се стигне дотам – толкова по-зле за нашите съседи!
За темите с продължение, за които си струва да внимаваме още: катастрофите, при които губим животи. Как да спрем войната по пътищата, какво последва след призива на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов да се работи по-бързо по делата за смърт на пътя, говорим с адвокат Елена Грудлева, представител за Пловдив на Българската асоциация на пострадалите..
Измеренията на духовните пътища, за християните търсим в утрото на Велики петък. Срещаме ви с доц. Стоян Чиликов , свещеник и преподавател в катедра "Теология" на Пловдивския университет. С него говорим за символите на деня, за Благодатния огън и силата на вярата във Възкресението и приемането на страданията на Исус Христос. Доц. Чиликов каза,..
От арменския апостолически храм "Сурп Кеворк" в Стария град включваме отец Даниел , който след 20 години в САЩ избра да се върне пак в Пловдив. Той сподели важното за тяхната общност във вековния град по време на празниците, който всички очакваме заедно през тази година-арменци, католици и православни. Празникът ни потапя в библейските разкази за..
И вторият вот на недоверие към кабинета „Желязков“ – за провал в борбата с корупцията – беше неуспешен. При първото гласуване вотът беше подкрепен от 71 депутати. „Против“ него бяха 131. Нито един народен представител не се въздържа. Стигна се до повторно гласуване на вота на недоверие, при което резултатът беше: 72-ма народни представители „за“,..
Преди великденските празници каква храна купуваме и с колко е тя по-скъпа от миналогодишната? Има ли ръст или пък спад в търсенето на традиционните за великденската трапеза агнешко, козунаци и яйца? Темата коментира Петър Мишев, финансов анализатор от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Има известен ръст на..