Ще бъде грешка, ако вдигнем ветото над Северна Македония

Двустранният договор от 2017 г. създаваше едни положителни нагласи за решаване на сериозните, висящи въпроси между България и Македония в исторически план. Четирите години работа на комисията  обаче видимо не дават никакви основания за желания напредък.  Така коментира развоя на събитията историкът от БАН професор Даниел Вачков. 

В началото е имало реални надежди за постигане на компромис, но за съжаление, вероятон поради намесата на политически фактори, работата в комисията постепенно се усложни.  Пандемията от коронавирус също допълнително блокира съвместните срещи и развитие на диалога, преминал изцяло в онлайн среда, обясни проф. Вачков..

Ако македонската страна се освободи от политическия контекст, нещата може и да потръгнат, но засега това не се очертава. Опитът сочи, че ако един въпрос се остави и неглижира от разглеждане, той никога няма да се разреши от само себе си.

Преминаването към открита публичност на дебатите може да окаже благотворно развитие на процеса. Защото така обществата и в двете страни ще се запознаят открито с аргументите на отстояваните тези. Тогава би се видяло, че българската страна постоянно привежда конкретни исторически доказателства и свидетелства, докато от македонска  страна са непрестанни опитите да се размият данните от „изворите“. Ако дискусиите станат открити, ще се види, включително и от общественоста на Северна Македония, че нашата позиция се гради изцяло въз осново на автентичните исторически факти.

В момента, преди обявените български условия да бъдат изпълнени, би било сериозна грешка, ако българското правителство се поддаде на натиска и даде „зелена  светлина“ за македонските преговори за еврочленство. 

Ние нямаме никаква сигурност, че ще се постигнат положителни резултати в хода на вече започнал преговорен процес от македонска страна. Досегашният опит показва липсата на сериозни основания, че в последствие нещата може да потръгнат. Никаква гаранция, че ще възприемат залегналите в договора от 2017 г. идеи за обща история. Нито пък, че ще се промени сегашният нескрит език на омразата към България, който в момента присъства в македонските учебници по история.

За съжаление, все повече се налагат примерите с гръцкия подход – поставяме исканията си и чакаме, докато бъдат изпълнени. Този гръцки модел успя, след като на македонската страна и отне много години да осъзнае, че отстъпване от историческите условия няма. 

Ако се стигне дотам – толкова по-зле за нашите съседи!