В Париж Карл Маркс, освен че пише радикални статии, завързва и широки връзки в революционнитe среди. През 1845 властите го гонят и отива в Брюксел.
С Енгелс стават членове на тайното общество „Съюз на справедливите“, преименувано на „Съюз на комунистите“, а в „Мизерията на философията“ Маркс развива в дълбочина идеите за „истинския“ революционен пролетариат, базирани на „научната“ материалистическа философия. После е изгонен и от Брюксел. През 1848 е за малко пак в Париж, а след Мартенската революция в Германия се установява в Кьолн. Там около година издава вестник на „Съюза на комунистите“, но пак го гонят и тогава отива в Лондон, където остава до края на живота си. Междувременно обаче с Енгелс съчиняват един от най-прочутите текстове на комунистическата утопия. „Комунистическият манифест“ излиза през 1848 като политическа платформа на „Съюза на комунистите“, който решава да се превърне в легална партия.
Така се ражда изречението, което изумява с откровеността си - за призрака на комунизма, дето броди из Европа. Да, като всеки друг призрак, комунизмът, освен да пищи нощем и да плаши хората, по обективни причини не може да свърши нищо добро. За сметка на това обаче, може да стори много зло. Злото, което живяхме по-късно, е залегнало в самата теоретична програма от 10 точки в „Комунистическия манифест“. Тя изисква насилие на група хора над всички останали и точките бяха стриктно реализирани във всички бивши и настоящи комунистически страни - експроприация на земята, висок прогресивен данък, отмяна на правото на наследяване, конфискация на имуществото на „метежници“, централизация на кредитирането, транспорта, държавното производство, принуда за физически труд, съединяване на земеделието с промишлеността, обществено възпитание на всички деца, съединено с материалното производство.
Няма да тълкувам престъпното мислене, заложено в тези точки, но на тяхна база се реализира изцяло престъпна практика. Първото следствие от великата Марксова програма е отнемането на собствеността, което прави хората и общество слаби, зависими и несвободни. Второ - налага се държавен монопол във всичко и съответно - планиране и държавно регулиране на живота на всеки. Трето - има принуда към материален труд, интелектуалният не се брои за нищо. Четвърто, дори най-положителното - отмяна на детския труд и образование за децата, е белязано от задължението за „обществено“ възпитание чрез „материалното производство“. Пето, заложена е опцията всяка съпротива срещу коя да е от тези мерки да се смазва със сила и без угризения - така е „научно обосновано“.
И резултатите не закъсняват - 65 милиона жертви на марксисткия комунизъм в Китай, над 20 милиона в СССР, 2 милиона в Северна Корея, 2 милиона в Камбоджа, колко още по света е трудно да се сметне, но и това стига. Да ви е сладко, мистър Маркс!
Маркс се мести в Лондон през 1849, наема къща и прислужница, на която никога не дава заплата, а само храна и квартира. Там се пренася централата на „Съюза на комунистите“, в който обаче възникват противоречия по класически глупавия въпрос дали пролетариите трябва да се призоват на революция веднага или малко по-късно. Маркс е за по-късно, надделява и изгонва противниците, а после съюзът се разпада.
За сметка на това се ражда „Международната асоциация на работниците“, по-известна като „Първи интернационал“. В него пак се водят вътрешни битки - този път с анархистите на Бакунин. Маркс пак печели, но и Интернационалът се разпада. Освен забавленията с политически спорове, в Лондон Маркс пише основния си труд - „Капиталът“.
Книгата е опит за критика на политическата икономия на капитализма, приживе, през 1867, излиза обаче само един от трите тома, другите два са издадени по-късно от Енгелс. Въпреки специализирания си характер, книгата е добре приета в радикалните левичарски среди, особено в Русия и Германия. „Капиталът“ вдъхновява и Ленин, който след болшевишката „революция“ налага марксистките принципи за управление на обществото и икономиката, но почти веднага вижда, че всичко рухва и тогава измисля формулата НЕП - Нова икономическа политика. Нищо ново, тя е връщане към принципите на капитализма и пазара. При Сталин пък всичко вече се трансформира в грозния и неефективен хибрид, наречен „държавен капитализъм“.
Карл Маркс, независимо от антихуманните си теории, е обикновен човек, който обича жена си и децата, страда от безпаричие и се пита - ще остане ли името му за поколенията. Е, името му е познато по цял свят, макар рядко да се споменава с добро, трудовете му са широко известни, макар че никой, освен специалисти, не ги чете, а от прогнозите се сбъднаха най-зловещите, онези за комунистическия рай дори не се мярнаха на хоризонта.
В последните си десетина години Маркс не е така работоспособен, защото здравето му, което и без това никога не е цъфтящо, съвсем запада. Към ранните проблеми с белия дроб, се прибавят чернодробни - следствие от неумереното пиене на бира, вино и ликьори, както и яденето на тежки, пикантни храни. За влошеното му здраве не помага и пушенето на много нискокачествени пури. Безпаричието наистина го тормози. Не му стигат парите от книги и статии, от наследствата, които той и Жени получават, не стига издръжката от Енгелс и всички заеми. Но когато Маркс продава комплект сребърни съдове, част от наследството на жена му, полицията го арестува по подозрение в кражба. Всичко това надгражда болестите му - тормозят го нервни кризи, безсъние, възпаление на очите, силни ревматични пристъпи.
След нервен срив през 1877, Маркс започва да взима наркотици, а от 1863 до края го преследват циреи. Те са толкова много и болезнени, че той не може да работи нито прав, нито седнал - и пише на Енгелс, че отказва абонамента за Британския музей, защото циреите са му нанесли повече щети, отколкото Френската революция на френската монархия.
В такива телесни несгоди, през 1883, едва на 64, Карл Маркс угасва в креслото си, но, вместо да се превърне в истински комунистически призрак, отива в онзи свят, където равенството е Бог, а Смърт е неговият пророк.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Художникът Йордан Кисьов представя изложбата "Вълната" в новата пловдивска галерия "НестандАрт". Авторът е известен на българската и международната художествена сцена със своята мащабна живопис, представена чрез инсталации и неконвенционални визуални форми. Завършил е художествената гимназия в София в класа на Димитър Арнаудов, а по-късно и..
Казват, че мозайките са артистичните предизвикателстваq пред които е изправено обществото на прехода между езичеството и християнството. А България е сред страните с най-много мозайки. Какво означава това? Тази събота отговорите са в разговора на Людмила Сугарева с проф. Славик Табаков, разкодирал секретния език на мозайките, който разказва и..
Награди "Пловдив" ще бъдат връчени на тържествена церемония на 23 май в Дламатичния театър. Ето кои са номинациите: Раздел „Художествена литература и хуманитаристика“ Красимир Димовски - За романа „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“, издателска къща „Хермес“ Антон Баев - За книгата „Татко“, издателство „Коала прес“ Станислава..
Концерт под надслов "Великденска светлина през Светлата седмица" ще изнесе тази вечер Детско-девическа хорова формация „Евмолпея“ при ЦПЛР – ОДК Пловдив в Католическата църква "Свети Дух" ж.р. „Тракия“. Събитието се провежда под патронажа на заместник-кмета по спорт и младежки дейности Николай Бухалов и е част от културния календар на града...
Премиера на стихосбирката на Розалия Александрова „Усещане за цялост“ ще се състои тази вечер в читалище „Възраждане“. „В тази книга няма да срещнете маниерност, изненадващи поанти и опит за преобръщане на представи. Посоката е само напред, по най-прекия път към сърцето и душата, и нагоре с благодарност и любов към Твореца. Такива книги не се четат..