За културата на празника в града и как споделянето на традицията се е променило през годините разказа в програма "Точно днес" доц. Меглена Златкова, ръководител на катедра „Етнология“ и зам.-декан на Философско-историческия факултет на ПУ“Паисий Хилендарски“.
Тя припомни, че Възкресение Христово се счита за най-големия и най-светъл празник за православните християни. По думите й това е един от най-важните дни в цялостния годишен цикъл на общността на християните, които са съпричастни с библейската история.
"Със светли понеделник започва Светлата седмица. Хората се поздраяват, защото това е най-важният момент за християните, тогава когато християнската общност съприживява Възкресението Христово и започването на вечения живот. Това е пример, че всички трябва да се стремим да живеем така, че след като приключи земният ни път, небесният ни път да е при праведните и да се завърнем при създателя", допълни доц. Златкова.
Тя допълни, че от гледна точка на празничния комплекс и ритуали, които се извършват и извън храмовете, това е един хубав семеен празник. Според традицията се почитат кумовете. На втория ден от Великден се ходи на гости при кумовете, и то се ходи не с празни ръце.
"Това е един хубав празник да се видят семействата, да се видят родовете. Да не се мисли за работа, да се откъснем от всекидневието да прекъснем този ритъм от делови задачи от всекидневни и обикновенни неща. Да имаме споделен празник. Тогава, когато на преден план са истинските ценности. Тези, които хората трябва да си припомнят.", казва етнологът.
Доц. Златкова е убедена - важният елемент на празника е в споделянето.
"Когато говорим за празници, трябва да имаме предвид, че хората от по-традиционните общества нищо не правят случайно. Всяко действие, всеки предмет, орнамент на ритуалната храна препраща към ценности".
За елементите, които са на великденската трапеза, доц. Златкова разказа, че споделяйки празничната храна, споделяме нашата общност.
Цялото интервю може да чуете в прикачените файлове.
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..