Пловдив ме беляза, може да се види в цялата изложба

Изложбата в испанския град Пинто

Огромни експресивни платна, наситени с цвят и сенки. Анатомия, еротика, митология и разрушаване на митовете. Обреченост. Свобода. Вик. Противоречия. И красота, много красота.  Това са само част от впечатленията, които оставят у зрителя 40-те платна на испанския художник Фернандо Ервас. Те са подредени в галерия в родния му град Пинто до Мадрид и са родени от досега му с България. 

"Идеята ми хрумна в студиото, докато рисувах. Беше първата картина с балерината Красимира Геновска върху една снимка, направена години по-рано с Нина Николова. Мина много време, докато мислех как да пренеса тази работа върху художествено платно, превеждайки движенията, уловени от камерата, в картините; променяйки нейните цветове и пространства, смесвайки емоциите с поезията, която написах преди време и която завършвам сега" - казва Ервас и допълва пред Радио Пловдив: 

Концепцията за затваряне на кръга 

"Исках да  затворя моя кръг в България, задълбавайки върху това, което научих там; върху всички преживявания, които съм имал. По някакъв начин исках да се върна там и да възстановя  това, което времето и дистанцията размазват. По-късно организирах изложбата по глави, като автобиография, написана от дистанция, със спомените, които най-много ми повлияха. Всички творби са в затворено пространство, като нашата памет, която ни представя конкретни сцени, но не и това, което е преди или след тях. Това упражнение услесни композицията на картините и музиката, прекрасната музика на българските гласове, която ни пренася навътре в нас самите, която ме кара, продължавайки да рисувам в Толедо, духът ми да лети над Родопите".

Пловдив в картините

Пловдив може да се види във всички части на изложбата и във всичките ѝ картини, казва Фернандо, живял под тепетата около 7 години и оставил следа в спомените на деца и възрастни от социалните домове, които бе включил още през  2014 година в своя проект ЛУКС– като Светлина, а не като лукс. Тогава някои от портретите видяхме в изложба в Дома на културата „Борис Христов“. Днес портрети на старци от Дома за душевно болни „Св. Врач“ са част от експозицията в Испания. Така, както са и децата  от Дом „Мария Муиза“. Така, както е и серията картини с балерината Красимира Геновска като модел.

"Пловдив повлия много на моето рисуване. В годините, в които живях там, малко по малко ме промени, като вълните на морето, които променят брега много бавно без да си даваме сметка за това. Пловдив е на 6000 години и това беше първото, за което мислех, когато започнах картините. Вемето, героите, които можеха да живеят в който и да е негов период. После, както казах и преди, бяха спомените и работите, които направих там. Децата в „Мария Луиза“, Столипиново и хората в „Свети Врач“, които толкова мого ме белязаха и на които посветих няколко поеми в каталога на изложбата. 

Целият град е в картините, има много голямо влияние на източноправославната иконография в серията с балерината. Има един мистичен дух в творбите, мистичен, но див също така, нещо животинско и пълно с енергия. Така виждам Пловдив – с една нетрадиционна красота  в контраст с картини, понякога с насилие – като лъвица, заспала до разкъсаната си плячка" - обяснява Ервас.

Контрастите се намират навсякъде в картините на тази изложба. Но точно 13-те платна с балерината дават името на изложбата Синкретизми.

Защо "Синкретизми"

"Синкретизмът е нещо ново, което се ражда от обединението на две различни позиции. Далече отвъд теоретичните обяснения, дадох това заглавие на изложбата заради моите противоречия, защото тя се  роди от обединението и рарзешаването им. Прекарах година и няколко месеца изолиран и работейки за да дам естетическа форма на тези проблеми, и по някакъв начин да платя дълга си към България и хората там" - посочва метафорично Фернандо Ервас. 

Експозицията му, вдъхновена от България, ще остане до края на априлв  историческата сграда „Къщата с веригата“ в Пинто до Мадрид .