Мнението по темата изрази в програма "Ден след ден" и „производител“ на учебници- Никола Кицевски, директор на издателство „Просвета“.
"Изобщо не става дума кое би ни улеснило нас като създатели на учебниците. Трябва да започнем от нещо друго. Кое е най-важното за нашите деца. Какви искаме те да бъдат, какви не са и какви трбва те да станат. Ние искаме те да бъдат равностойни на всички деца в най-напредналите държави. И предполагам, че тука всички родители биха казали - да така е и ние искаме да постигнем това нещо. За тази цел трябва да видим как другите държави са го постигнали, другите държавиq които са най-напред в своето образование са 5 в света, които са извън Европа - Южна Корея , Япония, Сингапур, САЩ, Канада, европейските държави -Великобритания, Финландия, напоследък Естония. Всички тези държави са постигнали това образование чрез многообразие на учебници. Не един, не два, дори не три или пет, а чрез многообразие от учебници. Дори и в най-напредналите държави учебникът не се санкционира както се прави у нас - МОН да го одобрява и да минава през една, две или колкото трябва комисии. В най-напредналите държави учебникът е свободен, важни са резултатите, който ще постигне учителят в клас. Тъй като резултите на учениците не са плод на някакъв учебник, те са резултати от работа на учителя, а и резултати от семейната среда, в която едно дете расте", посочи Кицевски
Според него трябва да почерпим опит от страните с добри образователни системи. Първо трябва да се направи ревизията на държаните образователни изисквания, за да видим какво трябва да знаят децата и от там да тръгнем.
"Сегашните ни държавни образователни изисквания и съответно програми в своята основа вероятно са много добри, в други неща обаче, претоварват децата с излишни вече знания, от трета стрна са и доста остарели от гледна точка на това, че те предполагат теоретични познания, но не водят до практически умения и тяхното приложение в живота", припомни издателят.
По думите му на практика две са обазователните системи, исторически погледнато - едната е англо-санксонската, която подготвя човек да се справя с живота и това е най-важното в нея. Другата е германската и после съветската, която дава много голям обем от теоритични познания, но за сметка на това не дава обема как прилагаме тези познания в живота.
" Тоест трябва да тръгнем от преразглеждането на самите системи, които исторически са се насложили в нашата страна и чак тогава да мислим по-нататък", каза Кицевски
Повече по темата може да чуете в прикачения звуков файл.
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..
Доказаните случаи на грип постепенно се увеличават, вече има хора, които се нуждаят от медицинско лечение. Това съобщи в програма "Точно днес" на Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ "Св. Георги" д-р Христиана Бацелова. По думите ѝ пикът на грипната епидемия у нас е обикновено през януари, февруари, до средата на март. "На този етап нямаме..
Два нови кувьоза Dräger получи неонатологичното отделение на пазарджишката болница. Апаратурата е закупена със средства на лечебното заведение и ще бъде използвана за осигуряване на грижи за недоносени и новородени с нужда от специализирано лечение. Така закупените със собствени средства кувьози вече са 6, съобщиха от лечебното заведение...
„ Предвид екстремните условия в Лос Анджелис, където продължава да бушува пожар, засега е обявено, че до 13 януари Музеят „Гети“ е затворен “ – съобщи в интервю за Радио Пловдив доц. д-р Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей при БАН . Той е куратор от българска страна на изложбата, в която са изложени и нашите..