В САЩ Никола Тесла минава през много възходи и провали. След конфликта с Едисон, той получава предложение от инженери за обща компания, но нещата не тръгват добре.
Вместо да експериментират, колегите му предпочитат да печелят и залагат проект за дъгови лампи, а, вместо пари, предлагат му акции от компанията. Тесла се маха и месеци работи каквото има, „спи където намери и яде каквото намери“. Приятел обаче убеждава група инвеститори да го финансират и през 1887 се основава „Тесла къмпани арк лайт“. Е, пак не минава без дъгови лампи, той получава много поръчки за улично осветление - но работи за себе си. Скоро се разраства и наема офис на Пето авеню, до Едисон. Тесла вече е регистрирал 7 патента за уреди с променлив ток, но Едисон не се примирява с мисълта друг да развие света в посока, различна от неговата - и пламва тъй наречената „война на токовете“. В нея всичко е позволено, само да победиш - смята Едисон.
Той прави мощна черна кампания срещу променливия ток, с акцент, че е по-опасен за живота от постоянния. Тогава електрически кабели опасват улици и сгради, висят оголени, скъсани, мнозина наистина загиват. А Дж. Уестингхаус описва войната: „Едисон казваше, че постоянният ток е река, която тече мирно към морето, а променливия ток е порой, препускаш яростно над пропаст. Професор Харолд Браун обикаляше страната и на сцената убиваше коне и кучета, за да покаже колко е опасен“. Но точно Уестингхаус спасява Тесла. Той разбира, че променливият ток е революция в системата за пренасяне на електричество на дълги разстояния и му предлага сделка - 5 хиляди долара кеш, плюс акции от собствената му компания, плюс 2.50 долара на всяка продадена конска сила енергия.
Това богатство Тесла, пълен с нови изобретения, влага в нова лаборатория. Нищо, че войната на токовете продължава и Едисон включва дори страховития разказ какво точно се случва с Уйлям Кемлър, първият човек, умрял на електрическия стол в „мъки, по-лоши от обесването“. Столът е с променлив ток, разбира се. Междувременно обаче, най-после става и нещо хубаво, което скоро слага край поне на горещата фаза от войната на токовете.
Никола Тесла е странна птица, в сравнение с него, представите за ексцентричен учен са детска приказка. Той е висок 188 см., но тежи 64 кг. Очите му са светли, има големи ръце и „забележително големи палци“, което помага при изобретенията. Има феноменална памет, знае цели книги наизуст и говори 8 езика. Тесла е винаги чист, добре подстриган, облечен елегантно.
Жените са луди по него, но той нехае - не се жени, а и няма информация да е правил секс през живота си. Според него това занимание отнема от силата на мисълта и трябва да се избягва. „Не вярвам, че женени мъже са направили големи изобретения“ - казва. За сметка на жените, обича гълъби. Не само всяка вечер излиза да ги храни, но и е влюбен в гълъбицата, която идва на прозореца му. „Обичах този гълъб, както мъжът обича жената, а и той ме обичаше“ - казва Тесла.
Той живее в луксозни хотели и, след като поработи 10-12 часа през деня, вечеря точно в 8.10 в изискан ресторант, като задължително го обслужва главният сервитьор. Храни се и пие умерено, а през последните 10 години от живота си става вегетарианец. След вечеря отива да си доработи до към 3 сутринта. После ляга, но преди заспиване масажира по сто пъти всеки пръст на краката си. Твърди, че това стимулира мозъчните му клетки.
Тесла е обсебен от числото 3 - мие ръцете си три пъти, обикаля три пъти сградата, преди да влезе, живее в стаи на третия или 33-я етаж. Не понася бижута и украшения, с изключение на перли - но, кой знае защо, никога не говори с жените, които ги носят. Винаги изчислява обема на чашата за кафе или купата за супа, и брои крачките, които прави. Дразни го миризмата на камфор, не обича да се здрависва, да докосва коса или да му докосват косата, и не понася пълните хора. Но не само странности, но и загадки има около него.
След смъртта му ФБР изземва и засекретява всичките му документи. Нереализираните идеи на Тесла се свързват с възможностите за безжично предаване на енергия на огромни разстояния, с Тунгуския метеорит, със създаването на ефективен електромобил, с лъчевото оръжие. Но да се върнем към великите неща, които наистина прави.
През 1893 Уестингхаус, в конкуренция с Едисон, печели конкурс да освети Чикагското изложение, като предлага оферта от половин милион долара по-малко. Може да си го позволи, защото системата на Тесла е много по-ефективна и евтина. Тесла монтира 12 агрегата за променлив ток и когато президент Кливланд открива изложението, светват едновременно 100 000 лампи с нажежаема жичка. „Градът на светлината“ изпълва с възторг всички и оттам нататък 80 на сто от електрическите устройства, поръчвани в САЩ, са с променлив ток. Така идва и следващата голяма поръчка, свързана с детската мечта на Тесла да впрегне Ниагарския водопад. За целта има световен конкурс и жури, начело с лорд Келвин. Той е против променливия ток, но изложението променя мнението му, така че зарязва правилата и направо поръчва проекта на Уестингхаус. Съоръжението е сложно и работата се точи 5 години, независимо, че проектът е финансиран от Морган, Астор, Ротшийлд и Вандербилт.
През 1896 токът потича към трамвайната компания в Бъфало, а вестник „Ниагара фолс“ пише: „Завъртането на превключвателя в голямата централа в Ниагара затвори верига, която накара реката да тече нагоре.“ Съоръжението се разширява, токът стига до Ню Йорк и казват, че в онзи момент дори системите на Едисон се преобразуват за променлив ток. После Тесла се отдава на изследователска работа по високочестотното електричество, радио-разпространението и други фантастични проекти. Повечето не се реализират - прекалено скъпи са заради мащабите, в които изобретателят мисли и които обхващат цялото земно кълбо.
До смъртта си през 1943, на 86, Никола Тесла минава през още много възходи и падения, постепенно потъва в изолация и идеите му все повече се възприемат като налудничави. Два дни след като умира в стая 3327 на хотел „Ню-Йоркър“, намира го камериерката, която пренебрегва последните му думи, отправени към света чрез картонче на вратата: „Не безпокойте!“
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..
„Национална служба за охрана. Спомени на Генерала“ е книга, която излезе наскоро и която бе повод нейният автор да бъде гост в предаването Клуб "Неделя". Тя е дело на най-дълго заемалия ръководния пост в НСО – генерал Димитър Владимиров. В продължение на 12 години и половина, между 1992 и 2004-та, той работи с трима български президенти: Желю..
В програма "Точно днес" разказваме за благотворителния концерт, който предстои в Пазарджик. Той се прави за втора година по идея на фондация Род. Концертът ще се проведе на 8 декември, от 14:30 часа в спортна зала "Васил Левски". Мотото на инициативата е " Да откриеш семейство за Коледа 2024 ". Тя ще събере изпълнители за каузата, в помощ на деца и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 3 . 11. 2023г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 23 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Антон П. Чехов. И тъй, шаранът се побърка. 160 стр., тв. к., ок. 4а, Кръг, 2024. Жозе Родригеш душ Сантуш. Тайната на Спиноза. 512 стр., ок. 5А,..