Драстичен ръст на минималната заплата води до съкращения

Работодателите обаче не се съгласиха и в крайна сметка беше решено – от 1 април ставката да бъде 710 лв. "От много години виждаме тази полемика между работодатели и синдикати. И двете страни не вникват в проблемите на другата страна, като коне с капаци са. Хубаво е обаче да се вникне в структурата на икономиката. 

Повечето фирми са малки и средни, т.е. разполагат с по-малко персонал и средства. Това означава, че едно драстично вдигане ще доведе до трудности работодателите да издържат служителите си, както и да разкриват нови работни места. 

Ако към новия размер на минималната заплата добавим и клас прослужено време, ще получим около  780 лв. Заплата, която е в нормални граници“, обясни Агоп Каспарян. Той подчерта, че не бива да забравяме, че и към момента бизнесът е изправен на нокти заради високите цени на електрическата енергия.

„Увеличаването на минималната работна заплата не е икономически добре. Решението на проблема с доходите се крие другаде. Трябва да се търсят начини за преодоляването му чрез инвестиции, а не чрез изкуствено увеличаване на възнаграждението. 

Той зависи от макроикономики и правителствени бюджети. Доходът не може да се промени от днес за утре “, отсече Каспарян. Той обясни, и че депутатските заплати се индексират по-често от останалите, защото са обвързани със закона за средна работна заплата за публичния сектор.

Икономическият анализатор коментира, че инфлацията изяжда парите на хората с най-ниски доходи. Той отбелязая и още една тенденция – ковид кризата е накарала все повече българи да се замислят затова как се отразява сивият сектор върху обезщетенията, които получават. 

„Разбраха, че той не носи позитив за никого. След ковид кризата ситуацията е различна, защото останаха на борсата и осъзнаха колко е важно да имат реални доходи“, обясни Агоп Каспарян.