Великите европейци - Томас Малтус, втора част

Томас Малтус е роден край Доркинг, графство Съри, през 1766. Семейството има земя, но той е шесто от седем деца и няма шанс за наследство. Баща му е „джентълмен от добро семейство и с независимо мислене, приятел с личности от епохата на Просвещението като Дейвид Хюм и Жан-Жак Русо“. За възпитанието, родителите се водят от принципите на Русо, Томас учи в къщи с частни учители, а на 16 е в богословския колеж на Исус в Кеймбридж, където е сред най-добрите по математика, риторика, английски, латински и гръцки. След завършването е ръкоположен за свещеник в Англиканската църква и става пастор. 

През 1793 е преподавател в своя колеж, където остава 11 години, но не може да продължи, защото се жени през 1804 за своя братовчедка, с която имат три деца. 6 години преди това обаче, през 1798, на 32, Малтус издава своето знаменито „Есе за законите на населението“. Тогава Френската революция вилнее и хора като бащата на Малтус, приятелят му Жан-Жак Русо и други мислители развиват някакъв наивен оптимизъм за наближаващото пълно щастие. Малтус всъщност пише есето като полемична реакция на този оптимизъм. Книгата му предизвиква широк интерес и има още 8 издания, които той постоянно допълва и надгражда. За целта Малтус пътува из Европа да събира данни, обикаля Германия, Скандинавия, Русия, после - Франция и Швейцария. След женитбата, Малтус става професор по политическа икономия и свещеник в колежа на Източно-индийската компания в Харфордшър, където прекарва до края на живота си. Студентите го обичат и той пише: „Слушателите не само разбират лекциите, но дори не им е скучно“.

Да, в живота на Малтус няма много вълнуващи събития, но в мисловния му свят никога не е скучно. Освен есето, той пише още няколко книги, с които оставя отпечатък върху обществената мисъл на времето. През 1814 издава „Наблюдение върху ефектите от законите за пшеницата“. Това са протекционистки правила в защита на местните фермери от евтината вносна пшеница. Те действат около 40 години, водят до укрепване на британското земеделие, повишават печалбите на земевладелците и увеличават броя на заетите. Въпреки че законите са против иначе защитавания от Малтус принцип на свободна търговия, той ги подкрепя. 

През същата 1814 излиза и есето „Проучване на същността и развитието на рентата“, а през 1820 - „Принципи на политическата икономия“. С тези книги Малтус кръстосва икономически шпаги с приятеля си Дейвид Рикардо, един от най-значимите икономисти на времето. Дискусията се разгаря и много хора се включват, но всъщност няма истинска пропаст между разбиранията на Малтус и Рикардо. Както пише един биограф: „Те представят различни нюанси на мнение, не различни секти“. Малтус вече е сред най-значимите обществени фигури в британското общество, макар че води скромен провинциален живот и предпочита да пише в къщи, пред всичко друго. През 1818 той става член на Британското кралско дружество и на Френската академия. През 1821 е основател на лондонския Клуб по политическа икономия, през 1824 е избран в Кралското литературно дружество, а през 1834 е основател и на Лондонското статистическо общество.

Идеите на Томас Малтус имат конкретни последствия в общественото развитие на Великобритания и вдъхновяват мислители от различни сфери, не само икономиката и демографията. През 1834 например британският парламент преработва съществуващия Закон за бедните. Той отменя подпомагането им с пари и храна, а вместо това открива тъй наречените „работни домове“, където те работят срещу заплащане. Лошото е, че очевидно властите четат Малтус както Дяволът - Евангелието. Вместо да децентрализират процеса на подпомагане на бедните, те го централизират още, вместо всичко да е доброволно, става го принудително. 

Лошите ефекти не закъсняват, а с тях и съпротивата. Неочаквана посока, в които теориите на Малтус също имат сериозно влияние, е биологията. Това става по две линии - чрез Дарвин, който е почитател на Малтус, и чрез развитите математически модели на популационната биология. Една от основните концепции на Малтус, която, впрочем, е доста погрешна - че съкращаването на числеността води до увеличение на средния доход на глава от населението, век след него, през 1920, води до Теорията за оптималната численост на населението. 

През годините се появяват и различни идеи за намаляване пренаселеността, като една от тях е въвеждане на ограничения за възрастта, когато може да се встъпи в брак и мерки за сексуално въздържание до брака. Подобни подходи противоречат на визиите на самия Малтус, но мнозина се чувстват свободни да го преиначават. Това се отнася и за неомалтусианците, да не говорим, че мнозина го свързват и с евгениката, популярна в първата половина на 20 век, но изтикана в периферията после, тъй като се асоциира с нацистките расови теории и практики. 

Така или иначе, Томас Малтус вече не може да се защити срещу онези, които изкривяват идеите му, нито може да поправи поне някои основни грешки в своите теории. Той умира от инфаркт през 1834, едва на 68. Подозирам, че горните власти го изтеглят предварително от земните му задължения, за да им даде акъл по въпроса - защо Небето се пренаселва с такива бързи темпове и как процесът може поне да се забави, ако не и да се предотврати.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: