Как книгата излезе под знака на авторитетното международно академично издание "Петер Ланг"?
"През 1992-93 година спечелих една голяма стипендия в Австрия. Срещнах се с шефа на Института по сравнително литературознание. Ставаше въпрос за това как Виенската модерност е оказала влияние и е била възприемана в България" - разказа Влашки. Изследвайки темата, той събира много материал и междувременно пише на български език две книги. След като защитава дисертация на тази тема, съставя монография, която с помощта на колегите му от Виенския и Дрезденския университет, си пробива път и излиза в уважваната поредица на "Петер Ланг".
"Това е пробив за българистиката, тъй като в последните години българистични изследвания липсват на международния научен книжен пазар" - посочи Влашки. По думите му, така вече ще може да се чуе и за български автори: "Като кажеш Хуго фон Хофманстал, сега вече ще го свързват с Лилиев, например" - посочи авторът на книгата.
В разговора с Младен Влашки от Виенската модерност минаваме и към това, което се случва днес в Европа – все още не затворили вратата на ковид, но влязли внезапно във вълната на бежанците от Украйна заради войната там. "Когато нашата култура се сблъска с нещо необичайно - дали ще е в посока на естестическото, в посока на ужасното - ние моментално се разцепваме. Грубото делене е на русофили-русофоби - то не е вярно, разбира се - и това съм го наблюдавал от 1878 до ден днешен" - прави аналогия Влашки.
Според него, не се връщаме назад с процесите, които се наблюдават в момента - сваляне от музикални и театрални афиши на руски изпълнители, на опити за забрана на академични класове с акцент върху руски класически автори, спиране от страна на някои издателства да печатат съвремемнни руски писатели:
"В хода на голямото този подход не е унищожаване. Той е един друг временен поглед, който ражда по-голяма известност, оттам интерес и дълготрайност". Влашки подчерта и че в случая изолацията "не става скрито-покрито, като в Русия", а напротив, става публично. "Това, повярвайте, наистина събужда интерес и попада в една изключително голяма дилема - как си съжителстват таланта и социалното животно у човека".
Цялото интервю може да прочетете в звуковия файл.
В предаването за книги на Радио Пловдив на 0 1.03. 2025 бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати “ ( нови книги ) Висенте Бласко Ибанес. Колибата. 192 стр., ок. 4А, Персей, 2025. Симон дьо Бовоар. Благоразумната възраст. Монолог. Сломената жена. 232 стр, тв. к., 5А, Колибри, 2025. Джулия Мей Джонас...
Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Ясно
Разкъсана облачност