48% от българите не одобряват Путин

Заради военните действия в Украйна руският президент Владимир Путин е загубил повече от половината от своята популярност в България. 48% от българите дават отрицателна оценка на Путин, а 32% го оценяват положително. 20% от сънародниците ни отговарят с "не мога да преценя".

Това показва проучване на "Алфа Рисърч" по поръчка на БНТ, проведено на 28-ми февруари сред 500 пълнолетни граждани чрез интервю по телефона.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски пък печели симпатиите на 40% от анкетираните, а 29% са с негативно мнение за него.

55% от участвалите в проучването одобряват поисканата оставка на военния министър Стефан Янев. 36% от тях не я одобряват, а 9% са без мнение по въпроса.

Има сериозна динамика и за отношението към реакцията на Европейския съюз - 63 на 100 от анкетираните одобряват начина, по който Европа се обедини и застана плътно в подкрепа на Украйна.

Интересно е, че 46,5% от анкетираните са склонни временно да плащат по-високи сметки за ток и горива, вследствие на наложените санкции на Руската федерация.

Социологът Павел Вълчев от „Алфа Рисърч" пред Радио Пловдив

Доскоро можехме да говорим еднозначно, че Владимир Путин има положителен рейтинг и е популярен в нашата страна. 55-58% беше одобрението за него през последните две години, а отрицателните оценки бяха около 20%. 

Само за четири - пет дни от началото на военни действия се отчита тотална промяна в отношението към руския президент. 

Негативните оценки вече доминират и от 20% се увеличават до 48%. Обратно е при позитивните оценки, които бележат срив и към момента са 32%.

Изводът: Можем да говорим за едно обръщане в нагласите към руския президент, очевидно продиктувано от последните събития в Украйна. 

Обратно - украинският президент Володимир Зеленски доскоро не е бил особено популярен в нашата страна. Сега обаче той печели симпатиите на хората и позитивните оценки са повече от негативните - 40% положително срещу 29% отрицателно отношение към него.

Откъде се информират българите

Като всички останали жители на другите държави българите се информират от основните медии. 

Трябва да отчетем, че имаме и сантиментални чувства към Русия, които вероятно се прехвърлят и върху руския президент.

Освен това има политически привърженици на партии, които в по - голяма степен симпатизират на руската кауза и руския президент и са склонни да оправдават действията му, сега и във времето преди войната. 

Изводът: Промяната в нагласите се дължи на съвкупност от фактори.

Няма пряка връзка между спада в одобрението за БСП, традиционно определяна като проруска, и срива в популярността на руския президент, смята Павел Вълчев. Той уточни, че русофилските настроения не са само при БСП, има ги и други партии.

В управляващото сега мнозинство симпатизантите на ИТН не са толкова критични към Путин и руското общество.

Има нюанси и е трудно да се прави пряка аналогия със спада в отношението към БСП и това, което се случва в Русия, убеден е социологът.

Оценката за действията на ЕС

Има пряка връзка между нагласите на анкетираните към руския и украинския президент и обединяването на европейските държави в санкциите срещу Русия.

 В Европейския съюз виждаме едно обединяване в позициите, каквото дълги години липсваше. 

Доминира нагласата, че хората са склонни да претърпят някакви ограничения и лишения.

Смяната на Стефан Янев

Ако бяхме задали въпроса за Стефан Янев преди месец или повече, със сигурност резултатите нямаше да бъдат такива, категоричен е социологът от „Алфа Рисърч".

Тук става дума за конкретна позиция, която Стефан Янев зае, по - различна и по - мека спрямо Русия.

Вълчев отбеляза, че като цяло у нас по - скоро се приема европейската и украинската позиция, отколкото руската.

Важно е да се отчете друг важен аспект - дали изобщо е приемливо министър в едно правителство да има лична позиция, посочи социологът. 

Интервюто на Емил Костов с Павел Вълчев е в звуковия файл.