Познати са над 6000 вида различни редки заболявания. Всеки 20-ти човек в България е потенциално засегнат от такова заболяване. Но за съвсем малка част от редките болести – само 5% - е налично лечение –, а за останалите 95% все още няма одобрена лекарствена терапия.75% от пациентите с редки болести по света са деца. Световната статистика сочи, че над 40% от пациентите с рядко заболяване са недиагностицирани. Диагнозата може да се забави с десетилетия, а това значително влошава състоянието на пациента. Някои от тези болести са толкова екзотични, че от тях страдат един-двама души в цялата страна. Всички пациенти с тези заболявания са герои, които водят ежедневна здравна и социална битка.
По статистика на Световната здравна организация (СЗО) в България хората с редки болести са 5% от населението, което означава, че у нас всеки 1 на 20 души е с рядка болест. Да живееш с рядка диагноза е истинско геройство и предизвикателство. У нас за дадено рядко заболяване започва да се говори едва когато се появи терапия, която не е налична на пазара. Така 95% от пациентите с редки болести реално остават невидими за българското здравеопазване и социална система, защото диагнозата им не съществува за държавата и никъде не фигурира. По този начин всеки един пациент с рядка болест се превръща в герой в битката за собствения си живот.
В подкрепа на всички тези хора тази година Националният алианс на хора с редки болести и био фармацевтична компания Такеда обединяват усилия в информационната кампания „Двадесетият герой“.
Според Владимир Томов, председател на алианса,основната мисия на кампанията ще бъде да разкрие отблизо пред обществото ни какво е да се живее с рядко заболяване.
Повишаване на осведомеността за основни теми в областта на редките болести, нуждата от подобряване на диагностиката - редките болести често се откриват твърде късно, когато заболяването вече е прогресирало. Необходимостта от своевременна актуализация на списъка на редките болести у нас с цел предоставяне на възможности за социална и здравна грижа за пациентите. Оптимизиране на достъпа до съвременно лечение - поради малкия брой пациенти и спецификата на заболяванията, лекарствата са много по-скъпи и по-бавно получават необходимия брой национални одобрения, като също така са предизвикателство пред реимбурсната система - са сред останалите цели на кампанията.
Редките заболявания като цяло са хронични и тежки. Лечението не влияе на генетичната причина, а коригира последствията от нея, но позволява на голяма част от пациентите да учат, работят и да се чувстват пълноценни. За съжаление, новите терапии винаги достигат до българските пациенти с голямо закъснение. Процесът от появата на лечение до неговото прилагане в България продължава обикновено над две години.
Информационната кампания „Двадесетият герой“, посветена на хора с редки болести е подкрепена от Български лекарски съюз, Институт по редки болести, Столична община, Българска национална телевизия, Българско национално радио и България Мол.
Като част от кампанията бе заснет документален филм „Към бреговете на надеждата“ с емоционални човешки съдби и експертното мнение на доказани медици в областта. Премиерата на филма ще бъде по БНТ на Световния ден, посветен на борбата с редките болести – 28.02.2022г. На този емблематичен ден Националният дворец на културата ще светне в цветовете на дъгата, а заедно с него ще бъдат осветени емблематични сгради в Пловдив, Варна, Шумен, Велико Търново, Бургас, Благоевград, Банско. Кампанията ще бъде придружена с информационни материали и излъчването на клипове по екраните на софийското метро и водещи български болници. В медиите ще бъдат публикувани поредица от статии и интервюта с пациенти и лекари.
Интервю с Владимир Томов може да чуете от прикачения звуков файл.С анонсираните от образователния министър Красимир Вълчев промени, свързани с матурата по математика, обучението в математическите гимназии и техния статут се повдигнаха въпроси, които бяха неглижирани от поне 10 години, коментира пред Радио Пловдив Теодора Тодорова от Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/...
Иска ми се да мисля, че има реабилитация на машинното гласуване. Ако нещо видяхме от решението на Конституционния съд, то е, че ако се върне в пълнота машинното гласуване, а не да се броят после ръчно бюлетини, ще се решат всички проблеми с грешките при отчитане на гласовете в СИК. Дори и броенето на бюлетините от машините ръчно вече генерира грешки...
Ще изпадне ли страната в още по-сериозна политическа криза след като Конституционният съд и обяви за незаконен избора на 16 депутати от 51-то Народно събрание коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и универститески преподавател. Според нея много зависи как точно ще подходят в ситуацията, при вече намаленото..
Как младите хора да могат да се ориентират по-лесно към съответната професия, която ще определи и тяхното бъдеще? Ден на професиите, който ще се състои на 15-ти март в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ще даде конкретни отговори на кандидат-студенти. Организатор на събитието е Факултетът по икономически и социални науки на..
„В новата история на България за първи път се касира избор на 16 народни представители от настоящия състав на 51-то НС. За първи път се извършва повторно преброяване или одит на над 17% от от гласовете на българските граждани от последните избори. И именно този одит доведе до констатации, които от страна са смущаващи за изборния процес в..