Великите европейци – Чайковски, първа част

Чайковски е музикален романтик с голямо по обем и широко по жанров обхват творчество - десет опери, три балета, седем симфонии, 104 романса, концерти и камерни ансамбли, хорови съчинения, кантати, композиции за пиано. И музиката, и характерът му са белязани от двойственост, дори шизофреничност. Той е луд по Моцарт, Шуберт и други великани, и се ръководи от западните музикални принципи, но втъкава в тях типично руски елементи. 

В Русия го критикуват, че не е достатъчно руски, а на Запад – че не е достатъчно западен. После обратно – в Русия го харесват, че е „западен“, а на Запад – че е „руски“, но по разбираем за тях начин. В Русия, където Чайковски е признат от всички режими, властите отричат неговата хомосексуалност и цензорите работят здраво, за да не стигне „новината“ до масовия руснак. На Запад пък го критикуват, че творчеството му е прекалено хомо-романтично. Това започва да се променя при сексуалното разкрепостяване през 60-те и 70-те, а днес музиката на Чайковски сякаш вече се приема еднозначно заради достойнствата си, а не заради сексуални или други конотации. 

Не толкова еднозначен обаче е въпросът за етническия му произход. Прадядо му по бащина линия е украински казак на име Чайка. Неговият син Пьотр учи в Киев и там променя фамилията си с по-благородно звучащото Чайковски. После служи като лекар в различни части на империята и забравя Украйна, а внукът му е кръстен на него. По майчина линия пък прадядото на Чайковски е френският скулптор Асие, а прабаба му е Мария Витиг, дъщеря на австрийски офицер. Един техен син отива в Русия да преподава френски и немски, приема руско гражданство и се издига в обществената йерархия. Така че – да, Пьотр Илич Чайковски официално е трето поколение руснак, но с украински, френски и немски корени.

Пьотр е чувствително до болезненост дете, но също своенравен и упорит. Той съчетава добротата и благодушието на баща си, с желанието за ред и дисциплина на майка си. Семейството живее охолен живот във Вятска губерния, където баща му е шеф на желязна мина. Френската гувернантка Фани Дюрбах скоро разбира, че Пьотр е необикновено дете. Той е само на 4, но настоява да учи с големите и за две години научава перфектно френски и немски. Запалва се по музиката, когато в семейството купуват оркестрина – инсталация, която възпроизвежда музика, записана на метални барабани. После купуват пиано, а мама му показва какво да прави с клавишите и го учи на нотите. Малкият повече не се откъсва от пианото, наемат му учител, а междувременно прави и първите си детски композиции. 

Фани Дюрбах иска да го отклони от пътя на музикант, който тогава в Русия е и напълно безперспективен и те поставя в много ниско социално положение. Тя обаче си променя мнението и дори събира детските музикални съчинения на Чайковски, когато разбира, че малкият е наистина препълнен с музика. Една вечер той се оплаква от силно главоболие, Фани отива да го утеши и пита какво му е, а Пьотр се държи за главата и стене: „Тук е пълно с музика, тя иска да излезе, моля, пуснете я навън, пуснете я навън!“ Въпреки видимият талант, родителите го пращат Императорското училище по юриспруденция, което гарантира сигурен доход и добър живот. 

Но Пьотр е на 10, така че изкарва две години в подготвителен интернат, където изобщо не е като в къщи. Липсва му всичко и опитва да компенсира – мълчи и трудно контактува, крие музикалния си талант, свиква да се съгласява, за да не яде бой – за учителите телесните наказания са основно възпитателно средство. После в училището в Петербург се запознава с 13-годзишния Алексей Апухтин, после известен руски поет и преводач. Смята се, че двамата заедно откриват своята хомосексуалност, както и пушенето – две страсти, които съпътстват Чайковски цял живот.

Въпреки че преживява няколко големи любовни истории и има много мимолетни връзки с мъже, Чайковски е близък и с три жени. През 1859 той е вече юрист, има държавна служба и го удря на живот - пие, пуши, играе комар и ходи по опери и концерти. Но учи и музика в Руското музикално общество, от което скоро се ражда Петербургската консерватория. Завършва я и се маха от службата, за да бъде музикант, а Николай Рубинщайн му предлага преподавателско място в новата Московска консерватория. 

Там през 1868 се запознава с белгийската певица Дезире Арто. Те гласят брак, но всичко приключва, когато майка ѝ научава за неговата хомосексуалност. Той цял живот твърди, че Дезире е единствената жена, в която е наистина влюбен. Раздялата нанася удар върху Чайковски, но не толкова силен, колкото може да се очаква. В този московски период той композира балета „Лебедово езеро“, симфонии №2 и №3, фантазията „Франческа да Римини“, Вариации на тема рококо за виолончело и оркестър, много струнни квартети. Скоро Чайковски се съвзема изцяло от удара с Дезире Арто и се връща при младите момчета, за да преживее още удари.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: