По думите му, изгубено е ценно време не само за историята, а и за да бъдат реализирани ценни проекти между България и Северна Македония.
Историческата комисия минава по сложен път и това не е прецедент в историята, защото се е случвало и с разговорите на историческа тема между Германия и Франция, между германските и полските историци.
"Но не историята трябва да е фокусът. България не се отказва от позицията, която бе неколкократно гласувана, но се опитва да надгражда и с икономика, иновации, инфраструктура, инвестиции, т.е. въпроси, които бяха забравени. Когато се прави политика, България трябва да води реална политика и да има стратегия какво да прави след 5, след 10 години."
България трябва да помисли в този момент какво за нея е най-важно стратегически. И ако българите в Македония имат проблем, те трябва най-напред да се обърнат към македонските институции и ако те не отговорят, тогава трябва да се намеси България. Редно е да се върви по институционален път, подчерта Кръстев.
По думите на Кръстев съществуват анализи, че това, което се случва днес между България и Република Северна Македония, е продължение на руската политика, която не е много щастлива от сближаването между двете държави. Пример за това виждаме в исторически план в Берлинския конгрес, когато Русия е била против, в Кресненско-Разложкото въстание, в Балканските вайни, в Първата световна война и т.н., което и днес виждаме в умален мащаб.
"Руските специални служби са много силни в нашия регион и изчисляват добре къде сме най-уязвими българи и македонци и това е темата история. Отношенията трябва да бъдат надградени с реални ползи, които да доведат до нормализация. Но да не се пречи на икономиката. Какво пречи България например да има още два гранични пункта между България и Северна Македония, да имаме център по кибер сигурност между България и Македония, знаете ли, че някои от българските иновационни компании стъпват много сигурно в Северна Македония и т.н, но това са неща, за които не се говори."
Кръстев бе категоричен, че ако България иска да инвестира в политиката на сближаване с Югозападната си съседка, трябва да инвестира най-вече в младите хора.
Чуйте повече от звуковия файл:
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..
Доказаните случаи на грип постепенно се увеличават, вече има хора, които се нуждаят от медицинско лечение. Това съобщи в програма "Точно днес" на Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ "Св. Георги" д-р Христиана Бацелова. По думите ѝ пикът на грипната епидемия у нас е обикновено през януари, февруари, до средата на март. "На този етап нямаме..
Два нови кувьоза Dräger получи неонатологичното отделение на пазарджишката болница. Апаратурата е закупена със средства на лечебното заведение и ще бъде използвана за осигуряване на грижи за недоносени и новородени с нужда от специализирано лечение. Така закупените със собствени средства кувьози вече са 6, съобщиха от лечебното заведение...
„ Предвид екстремните условия в Лос Анджелис, където продължава да бушува пожар, засега е обявено, че до 13 януари Музеят „Гети“ е затворен “ – съобщи в интервю за Радио Пловдив доц. д-р Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей при БАН . Той е куратор от българска страна на изложбата, в която са изложени и нашите..