"24 часа труд" на Васил Панайотов издаде "Жанет 45"

„24 часа труд“ е новият роман на писателя Васил Панайотов, издаден от „Жанет 45“. Книгата описва как се живя у нас през 90-те години на XX век. Премиерата се очаква в началото на февруари и не е от абсолютно задължителните стъпки за автора, но талантливите хора често имат странности. Редактор на книгата е Красимир Лозанов, художественото оформление е на Люба Халева.

Васил Панайотов каза в интервюто, че не е почитател на автобиографиите, защото това е жанр, проява на висш нарцисизъм, който читателят е склонен на прости само на утвърдени писатели.

„Когато започнах да пиша "24 часа труд", нямах намерение дори да правя роман, идеята беше автобиографичен текст. Книгата е 95% автобиография, тук-там съм поразкрасил нещо, защото действителността никога не е толкова интересна. Идеята беше да напиша текст за дъщеря ми, защото тя е на възраст, каквато е началната за героя. Впоследствие се получи обем, макар че не е голяма книга, пратих я на Краси Лозанов, който е маркетинг директор в „Жанет 45“, и той предложи да я издадем“, каза авторът.

Васил Панайотов смята, че темата за фалша е навсякъде около нас и затова намира място в книгата. В зависимост от ценностната система на всеки може да се дистанцираш или напротив, да задълбаеш толкова, че да станеш част от него.

„В онова време на годините след 1990-та имаше по-малко фалш, отколкото сега. Имаше много други неща, които бяха нещо като раково образувание на онзи строй, но не се сещам да имаше фалш“, допълни Панайотов. По думите му краят на романа е отворен, но не е с бомбастичен финал, който читателите му очакват от него. Той призна, че съвсем съзнателно е избрал този вариант, защото това е история от действителността, и тя почти никога не поднася бомбастики.

Красимир Лозанов: "Една от задачите ми като редактор беше да убедя автора Васил Панайотов, че Васил Панайотов в романа му „24 часа труд“ не е той самият, а литературният герой в романа на автора Васил Панайотов. И че той, авторът Васил Панайотов, е все още млад и бързоподвижен, за да пише мемоари. Един ден, когато стане стар и бавноподвижен, когато мускулите му се отпуснат и кожата му с татуировките провисне, когато тестостеронът му бъде заместен от спомени за тестостерон, може да напише и мемоарите си, и ако ми се отвори пак честта и удоволствието да бъда негов редактор, тогава няма да го убеждавам, че Васил Панайотов е литературен герой, а не самият той. „24 часа труд“ е ударен и стегнат роман, торпилиращ всеобщото разбиране, съгласно което всички се стремят и трябва да се стремят към кариерния успех. Роман за Прехода от денонощен труд към щастие и смисъл чрез мързел и шмекерия. Но това се отнася за литературния герой Васил Панайотов, а не за автора на романа – автора го познавам, той е свястно момче, умно, талантливо и работливо. "

За автора: Васил Панайотов (1978) е автор на романите „Убиец“, „Другата“, „Сянка“, издадени от "Сиела" и съавтор в сборниците с разкази „Проект Смърт“, „Любовни упражнения“, „Обича ме, не те обича“. Романът му „Сянка“ е номиниран за Националната награда „Тринайсет века България“ и наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“.

Живка Танчева разговаря с Васил Панайотов, може да чуете от звуковия файл.