Ковид-кризата засегна много сектори от живота ни, сред които и земеделието. Сред поуките, които ни останаха след нея е, че тя показа важността на продоволствената сигурност в ЕС и издигна ролята в обществото на земеделските производители и на работещите в хранително-вкусовия сектор. Но имаше и други поуки, коментира евродепутатът Асим Адемов:
„Кризата изведе на преден и значимостта за земеделския сектор на сезонните работници, които от Източна Европа пътуват най-вече към Западна Европа и проблемите им като – неравностойни условия на труд, липса на социално и здравно осигуряване в държавата, в която пребивават временно. Другата поука е, че анализирайки уроците от кризата, трябва да помислим как да засилим многообразието на произвежданата продукция, за да бъдем по-независими от транспорт, от внос и да скъсим разстоянието от фермата до трапезата“.
Добрата новина за земеделците е, че Новата обща селскостопанска политика три години след публикуване на предложението и година интензивни преговори, стана факт. По думите на Адемов: “Още от началото на пандемията реагирахме адекватно, защото като голям успех за България мога да отбележа приетата в ЕС, изцяло по инициатива на България, т.н. „извънредна мярка Ковид-19“, по която много от земеделските производители получиха помощ за щетите, които са претърпели от кризата. Приехме и т.н. „преходен период“ на общата селскостопанска политика, защото тя ще започне да действа от 2023 г. и за да няма сътресения в сектора, този преходен период от 2021 и 2022 г. държавите-членки ще продължават да прилагат старите правила от предишния преходен период. С работата си в ЕП успяхме да защитим националния интерес в преговорите по селскостопанската политика, а за земеделските производители е изключително важно, че успяхме да запазим преходната национална помощ“.
Не е тайна, че субсидиите към страните-членки са различни, като по-старите получават повече от по-новите. Цел на страната ни е през следващия програмен период до 2027 г. да достигнем до 90% от средната стойност на ЕС, която в момента е 219 евро на хектар. А дотогава преходната национална помощ ще бъде онзи инструмент, който ще компенсира неравенството. За целта ЕС разреши на няколко страни-членки, сред които и България, да подпомагат допълнително земеделския сектор, като за референтна за целта вероятно ще бъде приета 2018 година.
Всяка година в българското земеделие се изливат между 2,5 – 3 млрд лв, които са напълно достатъчни, но те не отиват реално при хората, а се губят някъде по трасето. Това подчерта земеделският производител от с. Трилистник Красимир Кумчев. „Това е нещото, което на национално ниво трябва да се реши, защото парите са достатъчни, ако отидат при хората, които работят на полето и в животновъдните ферми, за да си стабилизират стопанствата. Едва 20% от това, което имаме на трапезата – плодове, зеленчуци и месо, е произведено в България. Ние сме продоволствено зависима държава“.
За изсветляването на сектора земеделският производител предлага своя методика: „Действителността в момента е такава, че субсидиите се раздават на дка обработваема земя, на глава отглеждани животни. Моята методика отрича този начин и стъпва на факта - какъв доход получава земеделският производител. Продукцията трябва да бъде реално произведена и реално продадена, като за целта се представят и фактури“.
А на въпроса, като земеделски производител, какво очаква от ЕС, Красимир Кумчев бе категоричен, че субсидиите за всички страни-членки на ЕС, включително и на тези от Източния Блок, трябва да бъдат или равни за всички, или спрени, защото диференцирането им ги прави неконкурентноспособни.
Много европейски бизнеси могат да престанат въобще да търгуват на американския пазар, прогнозира Адриан Николов от ИПИ по повод наложите от Доналд Тръмп мита. Една от възможнастите е да се изнесат производствата в САЩ. А иначе всяка една наша стока, която се продава в САЩ ще е с 20% по- скъпа. Моментният шок на борсите едва ли има..
Във втория епизод от поредицата "Елементи в криза" се фокусираме върху проблема с мръсния въздух в Пловдив. Експерти като доц. д-р Ангел Джамбов и представители на местната власт разкриват противоречията между наука, политика и очакванията на гражданите. Трафикът, старите печки, липсата на зелени площи и паленето на отпадъци са сред най-големите..
С двудневен конгрес “Наука и практика“ Факултетът по дентална медицина на МУ-Пловдив ще отбележи 55 години от създаването си. Форумът включва лекционна част и теоретико-практически курсове по всички дисциплини във факултета и ще бъде съпроводен с дентално изложение и демонстрации. Според декана на факултета проф. Ангелина Влахова научният конгрес е..
„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света и наложи мита за вноса. За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24% и т.н. Стабилността на управлението и търговските..
Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта. Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..