Великите европейци - Елизабет II, първа част

Но първо да призная, че намерението да представя британската кралица Елизабет II като велик европеец, предизвиква дискусия. Аз обаче съм убеден, че съм прав, защото през управлението на  Елизабет II много важни промени стават с Великобритания и страните от Британската общност, а нищо не минава без нейното дискретно, понякога и невидимо участие. Така Елизабет IIвсъщност е намесена и в някои от най-важните европейски и световни дела от 50-те години на миналия век, чак до днес. Неслучайно през 2010, Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун я нарича „спасителна котва на нашата епоха“. Да, има и такива, които продължават да смятат, че кралицата не управлява, а е само представителна фигура, която омайва държавни глави, за да може британската дипломация да изплете кошницата на интересите си. И още казват – кралицата е фигурант в реалната политика, не взима никакви решения, само формално подписва документи. Е, да, ама не.

Има ли британската кралица реална власт да управлява? Да – и първият факт в подкрепа на това е, че британците не са граждани на страната, а поданици на Нейно Величество и държавните служители трябва да се кълнат във вярност към кралицата. По различни причини, три пъти по време на нейното управление се е случвало Елизабет II да назначава лично английските премиери. Кралицата може също, макар да е политически неутрална, да „съветва и да предупреждава“ министрите, но най-важното - тя още има „кралски прерогативи“, тоест, права за преки изпълнителски действия. Да, те днес са силно орязани, не са като онези на Хенри VIII например, но са много повече и по-важни от прерогативите на другите 9 европейски монархии. Основните прерогативи са четири - тя може да приема, тоест, и да отхвърля, законодателство; да раздава отличия - но и да не раздава; може да подписва международни договори; може да обяви война. 

И Елизабет II използва тази власт. През 1972, когато Едуард Хийт иска да вкара Великобритания в ЕИО, днешният ЕС, кралицата подписва договора, а Парламентът е информиран постфактум. Десет години по-късно Маргарет Тачър, пак за да заобиколи мудния Парламент, използва кралските прерогативи и Елизабет II обявява войната срещу Аржентина за Фолклендските острови. Толкоз по въпроса за видимата кралска власт и съмненията дали тя съществува. Кралицата обаче има и много невидима власт. През 70-годишното си управление тя всеки вторник се среща и разговаря с действащия премиер. Ако някой от тях не е в страната, срещата е по телефона. И това не е просто протокол за пиене на чай и разговори за времето. При последното си оттегляне Уинстън Чърчил казва: „Съветвам моя наследник да си подготвя добре домашното преди аудиенцията при кралицата“. Но невидимата власт на кралицата се реализира не само на четири очи, а и в публичното пространство. Например през 2014, покрай шума около шотландския референдум за излизане от Великобритания, кралицата дискретно – но така, че да стигне до пресата, подхвърля: хората в Шотландия трябва да обмислят въпроса „много внимателно“. И те, слава Богу, наистина го обмислят.

Какво, по дяволите, е Британска общност и по какво се различава от Британската империя? – това е друг важен въпрос, към който Елизабет II има пряко отношение. Още от третата четвърт на XIX век мнозина осъзнават, че империята трябва да се промени, но процесът е дълъг и сложен. През 1926, в Декларацията Балфур се заявява, че доминьоните, „макар обединени от обща вярност към короната, са свободно асоциирани членове на Британската общност на нациите“. Това е само декларация, но след ВСВ империята буквално се разпада – и поради действията на местни движения за независимост, и заради финансовите трудности на Лондон в следвоенните години. Нещата скоро намират форма и сега Британската общност се състои от 53 държави. 

Кралицата е глава на Общността дълго време, едва напоследък я замества принц Чарлз. Но тя продължава да е монарх както на Обединеното кралство, така и на 15 държави от Общността, включително стълбове на демокрацията и икономическия напредък като Канада, Австралия, Нова Зеландия. Чърчил не е във възторг от разпада на империята, но Елизабет II одобрява превръщането в Общност и казва: „Това е изгодна и цивилизована метаморфоза“. Държавите от британската общност имат много близки политически, икономически, военни и всякакви други връзки, плюс две общи икони – кралицата и английският език. Закономерен е и въпросът по какъв начин Елизабет II успява да поддържа жива една така сложна и разнородна общност, в която, наред с развитите индустриални държави, участват карибски и тихоокеански острови, територии в Африка, Азия, Централна Америка. 

Ами става с много пътуване и чести появи сред поданиците и асоциираните членове. Само в Австралия например Елизабет II ходи на посещение 16 пъти. Неведнъж тя произнася речи в парламента на Канада, която, въпреки републиканското управление, не се отказва от връзката с короната. Елизабет е изключително популярна в цялата Британска общност, навсякъде има нейни паметници, името ѝ носят болници, площади, институти, местности. Израз на тази популярност е и фактът, че, извън служебната кореспонденция, кралица Елизабет II получава по пощата около 60 000 писма годишно от почитатели по цял свят и отговаря лично на най-интересните от тях. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: