70% от българите настояват да се уредят отношенията ни с РСМ

70 % от българите смятат, че България трябва да уреди отношенията си с РСМ, преди да вдигне ветото за влизане на страната в ЕС. Колебанието в това отношение е спаднало в рамките на година и структурата на мненията показва почти автоматична картина. Най-младите и различните малцинствени групи са малко по-дистанцирани от темата. Данните са от ежемесечната изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“, а по темата говорим със социолога Първан Симеонов.

Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 25 ноември и 3 декември сред 803 пълнолетни българи.

71,1% от българите приемат, че най-важно е да бъдат уредени отношенията на Република Северна Македония с България, а не е толкова важно дали Република Северна Македония ще стане член на Европейския съюз. На обратното мнение са 7,5%. Останалите 21,4% се колебаят.

Малко по-склонни да пренебрегнат проблемите в отношенията ни със Северна Македония изглеждат представителите на най-младата възрастова група и хората с по-ниско образование. Но и при тях делът на подкрепящите опцията Северна Македония да стане член на ЕС, независимо от проблемите отношения с България, не надвишава една десета. Най-твърди в позицията, че най-важно е да бъдат уредени отношенията между двете страни, а не толкова дали Северна Македония ще се присъедини към ЕС са висшистите, възрастовите групи над 45 години и жителите на столицата. Най-голям е делът на колебаещите се отново при по-младите респонденти, хората с основно или по-ниско образование, както и респондентите, определящите се като турци и роми. За сравнение: в столицата – където са концентрирани групи с по-високи доходи и образование, в по-активните икономически възрасти – онези, които дават приоритет на членството на Северна Македония в ЕС са само 2%, а на обратното становище са близо 80%.

Сред електоратите на партиите на практика има единодушие – над 80% от привържениците на ПП, на ГЕРБ са на мнение, че уреждането на отношенията е приоритет, а пътят на Скопие към ЕС идва след това. Малко по-големи са дяловете на колебание при ДПС, но и там най-сериозното натрупване е в опцията „уреждането на отношенията е най-важно“. Любопитно е, че малко по-осезаем дял колебание в сравнение с общата картина има и при привържениците на БСП.

Съпоставката с ноември миналата година – когато този въпрос отново бе зададен – показва, че е спаднал делът на колебаещите се. Година по-рано на същия въпрос 5,8% отговарят, че е най-важно Северна Македония да стане член на ЕС, дори и отношенията ѝ с България да не са съвсем уредени, а 57,9% смятат, че уреждането на отношенията между двете държави е от първостепенно значение. Повече от една трета от запитаните (36,3%) обаче се колебаят между двете опции. Сега делът на колебаещите се е много по-нисък. Очевидно, структурата на мненията на обществото може би кристализира.

Преди година отново най-голям беше делът на колебаещите се сред респондентите с по-ниско образование и най-младите – до около 60% от всички запитани от тях през 2020 г. не могат да преценят коя от двете опции да изберат.