За увеличаване на правомощията, които президентът има по Конституция, стана дума и в изтеклата предизборна кампания. Според проф. Пламен Киров, експерт по конституционно право и бивш конституционен съдия, в множеството коментари по темата всъщност няма конкретни предложения какви точно права да придобие държавният глава.
"Всъщност единственият президент, който беше конкретен в тази претенция, беше президентът Първанов. Той формулира две сфери-възможността на президента да предизвиква пряко, а не чрез инициатива пред Народното събрание, референдум. Освен това той предложи да се увеличи необходимото мнозинство, с което се преодолява президентското вето-от абсолютно да стане квалифицирано/ две трети от депутатите/", припомни той.
По Конституция президентът олицетворява единството на нацията.
"Всъщност това е една конституционна повеля за всеки президент. Това обаче не се разбира-нито от кандидатите, които го свеждат до едно политическо говорене като обвиняват своите опоненти, нито от онези, които печелят изборите и се опитват да разберат каква е тази функция. Това е президентът да умее да примирява крайните позиции. Да умее да извежда на преден план пред скоби стратегическите интереси на нацията, които не са интереси на една или друга социална група срещу друга социална група, а са общи интереси на цялата нация. Колкото и да сме фрагментирани като народ, в крайна сметка бихме могли да изведем едни такива общи стратегически интереси", смята Пламен Киров.
Проф. Киров припомни, че президентът не е деполитизиран по Конституция, а не може единствено да участва в ръководството на политическа партия. Това, по думите му, оставя свобода пред държавния глава дали да запази членството си в партия или да я напусне, както и сам да прецени баланса в отношенията си с партиите.
" Президентът обаче трябва да се стреми да бъде надпартиен, да се опитва да говори с всички и да примирява и в някои случаи непримирими позиции", коментира проф. Киров.
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..