Да избереш живота на село - чисто и с обич към животните

40 козички и два пръча. Това е стадото на Мария Стоилова. Пловдивчанка, която от 10-тина години е избрала за свой живот зелените пасища на Средна гора над хисарското село Кръстевич, вместо този на съветник по здравословно хранене, обитаващ 17 етаж в панелка под тепетата.

Срещам я край пътя за хижа Бунтовна да вика животните.

„Беше ми мерак от дете да гледам животни. В града е трудно, живеех на 17 етаж. И дойдох в селото на дядо ми. Първо с малко стадо, сега с това“ – разказва Мария.

Признава, че никога не са я привличали заведения и дискотеки. И простичко обяснява: „Природата е много важна за мен. И животинките“.

Идеята за живота ѝ звучи картко, почти като формула: „близо до природата, чиста храна“. И е категорична, че ще остане в селото. Защото: „В града трудно се живее. Не ме влече. В селото е много по-спокойно. Друго си е за себе си да работиш.„

На въпрос дали я вълнува, че скоро идват избори, отговаря, че винаги е гласувала, но сега не знае. Политическите разговори по телевизията казва, че ѝ се струват далечни, а кандидатите за властта – далече от проблемите на хората.

„Бях чела преди време за някоя министърка – че не познавала хора, които взимат заплата под 2000 хил. лв.Това ме изуми. Имам приятели, които работят за 600 лв. на месец. Аз също работех на 4 часа в библиотеката, малко от малко за да се издържам. И не знам, просто. Те не знаят как живеят обикновените  хора и че едва свързват двата края“.

Сложният живот в града допълва и със задължителната ваксинация. И макар че животът на село също определя като труден, защото няма почивен ден, заключва:

„Това е мой избор. Щото тук е чистичко и си обичам животинките. Някои ги гледат за субсидии, ама не става – не ги ли обичаш, не става“.

Така се радзелям с Мария. И докато се отдалечавам по пътя, чувам как гласът ѝ се отдалечава, разговаряйки с козите от стадото ѝ. А хлопките им украсяват тишината.