Великите европейци - Рихард Вагнер, втора част

Нищо, че продава либретото, Вагнер не се отказва от „Летящият холандец“, довършва я и я представя в Дрезден, а там пише и „Танхойзер“, чиято премиера е през 1845. Мина не е при него и той се увърта около всяка фуста. С успеха на новите му опери, които още са в романтичен стил, нещата изглеждат по-добре за Вагнер, дори финансово. Той нахвърля сюжетни и музикални идеи за „Нюрнбергските майстори певци“ и „Лоенгрин“, вече със сюжети не от гръцката, а от немската и скандинавската митология. Но и тук се намесва начумерената Съдба. През 1848 умира майката на Вагнер, а после избухва Мартенската революция, която иска реформи в Саксония. Вагнер е забъркан, запознава се с Бакунин, властите искат да го арестуват, но той изчезва в Швейцария, където прекарва следващите 15 години в занимания с музика, любов, пътувания и трупане на дългове. Да, за Вагнер изгнанието в Швейцария не е точно „тежка съдба“. С фалшив паспорт, той се измъква от Германия и се установява в Цюрих. С щедрата финансова подкрепа на Лист води живот на денди, купува скъпи дрехи, ходи по модни курорти, обикаля Швейцария, Италия и Франция. Има време и да напише най-важните си статии за изкуството – „Изкуство и революция“, „Изкуството на бъдещето“, а също - „Опера и драма“, в която развива идеята за тоталното изкуство. Публикува и първия вариант на есето „Юдаизмът в музиката“, в което напада остро евреите и конкретно – еврейските композитори. Това е първата птичка, която после се превръща цяло ято сложни въпроси, свързани с антисемитизма на Вагнер и дали той не е предтеча на нацизма. Споровете продължават и днес, но фактът си е факт - статията е налична, макар огромната част от еврейските му почитатели сякаш изобщо не ѝ обръщат внимание и не променят отношението си към него и музиката му.  

През 1850, с операта „Виланд, ковачът“, която после става част от цикъла за нибелунга, Вагнер пък тръгва да покорява Париж и пак не успява. Но покорява няколко женски сърца – куртизанката Павия го издържа с парите на другите мъже, а делото продължават Джеси Лаусет и нейният богат съпруг. Вагнер за благодарност спи с Джеси и се кани с парите на мъжа ѝ да я води в Гърция, но мистър Лаусет не е съгласен и вика полиция. Обратно в Швейцария, композиторът срещат богати ценители на музиката, които също не си стискат кесиите. Сред тях блести семейство Везендонк. Матилда е красива жена, която свири на пиано и пише стихове. Ото е богат фабрикант, който си умира да изпълнява желанията на жена си. Вагнер им ходи на гости, свири някои готови вече парчета от „Зигфрид“ и „Валкирия“, а те му плащат всички разходи. Матилда, която все повече се влюбва, иска да му построят вила близо до тяхната и Ото откликва. Всичко е прекрасно, а Вагнер, който също е увлечен по Матилда, композира за нея страхотната любовна история за „Тристан и Изолда“, а пише и цикъл от пет песни по текстове на любимата. Мнозина биографи смятат, че връзката на Рихард с Матилда не е консумирана физически, но според други Матилда разказва на мъжа си всичко и иска позволение да отсъства от семейното ложе, а той разрешава. Вагнер се кълне, че всичко е платонично, но само когато Мина, за която формално още е женен, му гостува и намира любовно писмо от Матилда. Става скандал, Матилда е смутена, че Вагнер не е казал на жена си и всичко угасва, макар семейство Везендонк да го издържа още дълго и щедро. По-късно Вагнер пише в писмо до друга приятелка за историята с Матилда: „Тя е и си остава моята първа и единствена любов, това чувствам съвсем определено“.