Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Рихард Вагнер, първа част

„Когато слушам Вагнер, ме обзема желание да нахлуя в Полша“. Уди Алън винаги знае какво да каже, но тук надминава себе си. Ницше, приятел с Вагнер, е по-еднопластов. „Вие не сте човек, а болест“ – пише му, когато къса с него. Томас Ман оценява изключително точно сложната природа на Вагнер, като го нарича „саксонски гном с феноменален талант и нищожен характер“. Феноменалният талант на Рихард Вагнер е многопосочен. Той е композитор, който развива късния романтизъм и поставя здрава основа за модернизма. Реформира операта и вкарва много нови елементи в нея. Вагнер предпочита да нарича операта си „музикална драма“ и твърди, че драмата има водеща роля, а музиката я допълва. Затова използва „лайтмотиви“ – нещо като музикална запазена марка за всеки герой, които зазвучават, щом се появи на сцената и заглъхват с напускането му. Негова е концепцията за „тоталното изкуство“. Вагнер е енциклопедист и сам демонстрира как се прави. Той не просто е композитор и музикант, но драматург и поет, който сам пише либретата, дирижира с нова техника, а като театрален директор се занимава с декори и костюми, сценография, кастинг, финансиране. Реформите му са революция, но имат успех за кратко - докато е жив. Композиторите след него подемат една или друга посока на музикалната му мисъл, използват един или друг от драматичните и тоналните му похвати, вдъхновяват се от неговия драматизъм и лиризъм, но никой не поема пътя на „тоталното изкуство“. Така е често с големите гении – стигат далече и никой не може да ги следва, или изчерпват целия ресурс на дадена идея. Както казва Верди: „Колкото и да ни е тъжно, трябва да се разделим с музиката на Вагнер, ако не искаме да ни погълне зла сила“. И го казва в творчески план, не в личен. Съвсем не незначителен принос са и „технологичните“ идеи на Вагнер. За оперите си той иска специални условия, а в Европа няма театър, който ги предлага, затова строи театъра в Байройт. Там от залата са премахнати ложите, а седалките са неподвижни. Оркестърът е скрит в специален кош и не се вижда. Въвежда се практиката салонът да се затъмнява. Вагнер увеличава броя на музикантите в оркестъра, използва огромни хорове, в пъти по-големи от стандартните, а за премиерата на „Пръстенът на нибелунга“ наема 34 солисти.

Рихард Вагнер е роден през 1813 година в Лайпциг като девето дете в семейството на полицейски служител. За Европа това е време на бурни събития - Наполеон е жив, Германия не е обединена, изкуството на 19 век започва със зрелостта на Бетовен и Гоя, индустриалната революция нахлува. Всичко това се отразява в живота и творчеството на Вагнер. Баща му умира от тиф и никога не вижда сина си. Майка му, дъщеря на хлебар, но красива, интелигентна и практична жена, се жени за Лудвиг Гайер, семеен приятел, писател, музикант и художник, който и без това ги подпомага. Биографите се съмняват, че Рихард би могъл да е негов син - той му казва „татко“ и носи фамилията Гайер, а се връща към Вагнер чак на 15. Няма документи обаче, които да доказват това, а и Вагнер няма съмнения.  Като дете Рихард не показва някакъв музикален талант, но научава житейската история на Моцарт и това обръща погледа му към музиката. Той е на 8, когато умира и вторият му баща, а грижите за него поемат роднини, включително вуйчо му, Адолф Вагнер, литературен историк, драматург, преводач и писател. Рихард продължава да учи в Дрезден, любимец е на учителя по класическа филология, но посещава и операта, чиито директор е Вебер. През 1827 се връща в Лайпциг и там започват сериозни промени в характера и живота на Рихард Вагнер. Той изчита голямата библиотека на вуйчо си, като особено набляга на Шекспир и романтиците. Пише и първата си драма, превежда. Нещата изглеждат, сякаш младежът се ориентира към литературата, но това е на повърхността. Вътрешно той все повече гледа към музиката и дори взима тайни уроци по хармония. Не знам защо са тайни, но всичко става явно през 1829, когато 16-годишният младеж чува „Фиделио“ на Бетовен. Малко след това геният на Вагнер избива и той прави първите си сонати за пиано, квартет за струнни и няколко концертни увертюри. Междувременно се запалва по политиката, но на първо място - учи музика в университета в Лайпциг и взима уроци по композиция. Творбите му от този период са изцяло в романтичната традиция, но фундаментът е поставен – започват трудностите и радостите на музиканта, когото никой не познава, но който в себе си вече знае, че е най-големият на света.

Докато е в университета в Лайпциг, Рихард Вагнер постига някои музикални успехи, пише и първата си опера – „Сватбата“, но унищожава готовите части. Преди да продължи към първата реална опера, Вагнер пак отскача в полето на политиката. Той членува известно време в Саксонското студентско братство, но го напуска, защото е прекалено аполитично - не подкрепя полското ноемврийски въстание срещу руснаците. Вагнер се запознава и с идеите на революционното литературно движение „Млада Германия“, изобщо, движи се все по-наляво, което слага отпечатък върху живота му по-късно. През 1833 отива при брат си Алберт във Вюрцбург и в полицейските регистри е записан като „студент по музика от Лайпциг“, макар че ученето май вече е зад гърба му. Вагнер става диригент и репетитор на хора във Вюрцбургския театър, композира операта „Фаите“ и се връща в Лайпциг с готов ръкопис. След като публикува есето „Немската опера“, младежът е поканен за директор на театъра в Магдебург, където пише и поставя втората си опера – „Забранена любов“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Венета Нейнска поставя начало на европейско турне в Пловдив

Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне  „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.  Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер,  Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..

обновено на 23.11.24 в 07:30

В "Срещите" разговор за кенсъл културата

За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава?  А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.

публикувано на 22.11.24 в 10:23

Книга за идеите на Ататюрк гостува в Пловдив

В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Ататюрк. История на идеи“ от М. Шюкрю Ханиоглу. Тя не е поредната биография на големия турски държавник, а разказва за идеите на Ататюрк, еволюцията им и реализацията им в турското общество.  Авторът М. Шукрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в департамента по..

публикувано на 22.11.24 в 06:58

Благотворителен търг с творби от фонда на Дружеството на пловдивските художници

Дружеството на пловдивските художници организира търг с творби от архива си. Аукционът се ще състои в Изложбената зала на Дружеството на ул. „Авксентий Велешки“ 20.   Организаторите канят любителите на изобразителното изкуство и пловдивските таланти, представители на бизнеса и колекционери да участват в тазгодишното издание на търга, на..

публикувано на 22.11.24 в 06:37

Деца гостуваха на Бачковския манастир в Деня на християнското семейство

Бачковската света обител посрещна деца от последните групи на детските градини в селата Белащица и Марково. Поводът за посещението бе Деня на християнското семейство и на православната християнска младеж, който се чества днес. Малчуганите бяха посрещнати в манастирската църква „Успение Богородично“ от отец Евтимий. Той се обърна към децата с „добре..

публикувано на 21.11.24 в 15:27