"Жена на вятъра" от Александър Секулов: Да чуваш Бог

„Господ е велик и милостив“ – такъв автограф написа чрез Радио Пловдив до всички бъдещи читатели на най-новата си белетристична книга пловдивският писател Алесандър Секулов. Тя излиза от печат днес и носи името „Жена на вятъра“. Книгата е шестият роман в литературната биография на твореца, познат още като журналист и драматург с множество награди във всяка от тези сфери. В тях са записани общо над 10 книги поезия, проза, есеистика и публицистика, както и театрални пиеси.

“Жена на вятъра“ е книга за мъжете и Господ. И как да се научиш да го чуваш" - казва Секулов за новия си роман. И добавя, че той разказва за пътуването на мъже, през чиито живот минава една жена. И след това нито живота, нито те самите са едни и същи. 

Книгата „зрее“ в продължение на шест години, но още от началото е с името, под което излиза.  „Това заглавие упорито не ме напускаше и дори когато в течение на работата върху книгата се промени и сюжетът, и в някаква степен насоката ѝ, заглавието отказа да си отиде“ - разказва авторът.  

Героинята в книгата носи името Катерина и е обединяващ образ на много жени. Секулов я определя като „неизразима, неописуема, както всяка жена“. И още: „В тази жена може да откриеш всичко, което искаш да откриеш за себе си. Тя е повод да видиш къде си и, разбира се, е път към Бог“.

В „Жена на вятъра“ Секулов не е останал верен на  стила си от предишните си белетристични книги, изпълнен с ювелирна словесност и богата поетична образност. „Страхувам се, че вече ми е уморително да бъда себе си отпреди 10-15 години. Не мога да изиграя себе си дори на стилово равнище, предпочитам да съм свободен. А най-вече да си свободен от себе си. Не мога да бъда паметник. Не ми е интересно“ - усмихва се.

Затова пък в новия му роман ще открием живо чувство за хумор и „смешни“ герои. А дали читателят ще се смее, докато го чете така, както авторът признава, че се е смял, докато го е писал, ще стане ясно след като затвори и последната му страница. След нея  писателят предпочита хората да са намерили надежда. И „като затворят кориците, да кажат – абе, животът е хубав, дай да го живеем някак“.