Рестартирай Европа: EU ресурси за Алцхаймер в COVID-19 среда

По последни данни, цитирани от българското министерство на здравеопазването, 47 милиона души в света страдат от Алцхаймер. Образно казано, това са около 6 страни като нашата. Всяка година към тях се прибавя населението на още една държава с размер от 7,7 милиона. 

Как COVID 19 засяга хората с Алцхаймер

Хората с тази диагноза, особено при по-напреднал стадий на болестта, не могат да живеят без чужда подкрепа. Разбират го на гърба си, когато им се случи – като Кольо Ботев, чиято съпруга Елисавета е била диагностицирана с Алцхаймер.

“Опитах се да взема жена да се грижи за съпругата ми – никакво отношение. Така 2, 3 години. Накрая бях принуден да напусна, за да се грижа аз“.

В подобна ситуация са много от семействата с болен от Алцхаймер. Затова, когато говорим за влиянието на коронавируса върху тях, е нормално да умножим поне по две броят на тези, които са засегнати. Проф. Пенка Атанасова, началник на Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Св. Георги“, в която не само се диагностицира Алцхаймер, а и се проследява, подчертава:

„Тази изолация довде до това, че с голямо закъснение пациенти, които са имали минимални или умерено-тежки оплаквания късно достигнаха до нас – например с една, една и половина година забавена диагноза“.

Извън медицинския аспект, ковид 19 засилва изолацията на и без това изолираните с  болестта и техните придружители, допълва Ирина Илиева, изпълнителен секретар на Сдружение Алцхаймер България.

„Невъзможно бе да се събираме, да си правим нашите Алцхаймер-кафера. Опитахме се онлайн, но знаете – нашите хора в повечето случаи са над 70-80 годишни и не винаги добре могат да се справят с новите технологии“.

Всички тези проблеми се изострят от ковид-пандемията. А евроедепутати, обединени в специална група за подкрепа на болните с Алцхаймер, все повече виждат нуждата от общоевропейски политики в областта на здравеопазването. 

Нужда от общоевропейски политики за здравето

Депутатът в ЕП Цветелина Пенкова, част от групата, посочва, че вече се говори за Европейски здравен съюз. Пенкова обаче не се ангажира дали лечението и грижата за Алцхаймер болните ще се включи в тази обща евростратегия.

„Но със сигурност много от тези въпроси ще бъдат поставени. Тоест има нужда от такъв тип политики и на национално, и на европейско ниво. В конкретика дали точно това ще бъде включено - разбира се, това е нещо, за което ще се борим и в рамките на развитие на стратегията се надявам да постигнем“.

Европейски ресурси за Алцхаймер

В момента националните сдружения за Алцхаймер могат да получават ресурси за дейности в подкрепа на болните и семействата им, както и за информационни кампании, чрез 3 европейски програми. Европейският социален фонд, Програмата за Граждани, равенство, права и ценности. И най-новата, активирана след появата на ковид 19, допълва евродепутаът:

„Европа в подкрепа на здравето или „EU for health” е един амбициозен отговор на ЕС за пандемията. Той вече създава и една доста по-сериозна рамка, с която може да се подпомагат конкретни медицински услуги, здравен персонал, лекарства, които са необходими при особени заболявания“.

Алцхаймер Европа обаче вече алармира, че неправителствените организации са останали извън новата програма за здраве, и поиска да им се чува гласът при разработването на общите политики. Българското сдружение, част от европейската асоциация, я е подкрепило, разказа Ирина Илиева. Според нея, има много да се направи и на национално ниво.

Нужда от политики на национално и регионално ниво

„Трябва да има Национален план, както има за други социални заболявания. И много по-добра координация между здравни и социални служби. И повече обучени кадри“ - категорична е Ирина Илиева.

На регионално ниво всичко зависи от активността на социалните служби. В Пловдив Кольо Ботев свидетелства за адекватна грижа и изтъква трите най-важни неща, с които близките на болния с Алцхаймер трябва да се ангажират: „Режим, движение и закаляване“.

За да се постига всичко това, нуждата от ресурси и за лечение, и за грижа за болните с Алцхаймер, наравно с насърчаването на новите технологии в здравеопазването, ще се засили. 

Проблемите с паметта след COVID 19 тепърва задълбочено ще се проучват

„Проблемите, които създава коронавирусът, най-вероятно тепърва ще се разгадават чрез множество проучвания. Защото сега само се събира информация затова, че се причиняват паметови нарушения, нарушения на концентрацията на вниманието, обща забавеност дори при здрави хора“ - обяснява проф. Атанасова.

През пловдивската болница „Св. Георги“ средногодишно минават около 70 души с Алцхаймер – една нищожна част от болните, които не стигат до лечебното заведение, а страдат у дома заради стигмата на болестта.  В България се смята, че общо болните са около 100 хиляди, а в ЕС - 6,4 милиона. Истински пандемичен брой с разликата, че за Алцхаймер няма ваксина като за вирусите, и болестта не отслабва с времето като тях, а се задълбочава.