Пол Дирак е сред най-великите физици на света, до Нютон и Айнщайн, но e известен най-вече в професионалните среди. Широката публика знае Хайзенберг или Шрьодингер, но защо Дирак е в тази висока компания? Ами той има едно уравнение. За разбирането му е нужен сложен математически апарат и широката публика се прави на разсеяна. А Дирак се гордее.
Когато го запознават с Файнмайн, той се представя: „Аз съм Пол Дирак и имам едно уравнение. Вие имате ли си уравнение?“ Уравнението описва принципите на квантовата механика, които действат в света на елементарните частици, и ги обединява с относителността на Айнщайн. С него Дирак узаконява квантовата механика като истинска наука и полага здрава основа за бурно развитие. Освен това, то съдържа предсказание за съществуването на антиматерията, по-специално на частица като електрона, но с обратен заряд. 4 години по-късно, през 1932, Карл Дейвид Андерсън я открива. Нарича я „позитрон“ и чак после разбира, че е предсказана от Дирак. Дирак пък още отначало знае какво е предсказал, но, тъй като не може да го докаже, не вдига много шум около идеята.
Дори само това да беше приносът на Пол Дирак, пак щеше да е звезда на физиката. Но има и още - той пръв разработва квантовата теория на полето, която изследва появата на нещо от нищо, тоест, появата и изчезването на елементарни частици във вакуум; пръв развива теорията за магнитните монополи – хипотетична елементарна частица с един магнитен полюс, нещо, което не е открито, но на което се базират водещите теории за Вселената. Много интересна е и идеята му, че самото пространствено разположение на две частици влияе върху техните съ-отношения, тоест, понякога резултатът от умножението на 2 по 3, не е равен на 3 по 2. Или, както го описа някой: „Едно е ако си обуеш първо чорапите, после обувките, друго – обратното.“
Но Пол Дирак е известен не само като гениален физик, а и като голям ексцентрик. В основата на това е заболяване от аутистичния спектър, което го прави силно концентриран в работата и почти напълно лишен от социални умения. Дирак почти не чете и никога не е ходил на театър, а когато чува, че младият Опенхаймер пише поезия, заявява: „Не виждам как човек може да го прави едновременно. В науката казваш нещо, което никой не знае, с думи, които всеки може да разбере. В поезията казваш нещо, което всеки знае, с думи, които никой не разбира.“ Да, начинът, по който Пол Дирак приема всичко буквално, понякога е забавен, понякога отчайващ. На вечеря колега казва, че навън е ветровито, той става, излиза и се връща с коментар: „Да, наистина е ветровито.“ На Нилс Бор обаче не му е смешно, когато се оплаква, че не знае как да завърши едно изречение, а Дирак изръсва: „Още в училище са ме учили да не започвам изречение, ако не знам как ще го завърша!“ Неслучайно Айнщайн пише в едно писмо: „Имам проблем с Дирак. Това балансиране по шеметния път между гения и лудостта, е ужасно.“
Пол Адриен Морис Дирак е роден през 1902 в Бристол, син е на швейцарски емигрант, който преподава френски в Англия и дъщеря на морски капитан от Корнуел, която работи като библиотекар. Майка му е със слаб характер, а баща му е деспотичен. Той държи на вечеря в семейството да се говори само френски, оттам на Дирак завинаги му остава силна привързаност към точната фраза, но и мълчанието, до което прибягва, ако не знае нещо на френски. Зевзеците в Кембридж после измислят Дирак, мерна единица за мълчание - една дума на час.
В Бристол Пол учи електроинженерство в технически колеж и кандидатства за Кеймбридж. Получава обаче само 70 лири стипендия, което не стига. Кандидатства за допълнителна общинска стипендия, но не става. Все пак общината му дава възможност без такса да учи математика в Бристол, Дирак е пръв по успех и получава 140 лири стипендия от Британския департамент за научни и индустриални изследвания. Заедно със 70-те от Кеймбридж, вече може да се премести там.
През 1926 Пол Дирак е вече доктор на науките, продължава изследванията си в Копенхаген и Гьотинген, през 1928 издава „Квантова теория на електрона“, а през 1930 - „Принципи на квантовата механика“, първи учебник по тази сложна материя за студентите и до днес. През 1933 Дирак, заедно с Шрьодингер, става и Нобелов лауреат. Но това не е край, напротив, дори по-скоро е началото на дългата и плодотворна научна кариера на Пол Дирак, която завършва 50 години по-късно.
Може би неочаквано за мнозина, но през 1937 Пол Дирак се жени. Той е прочут с липсата на социални умения, особено в отношенията с жените. Когато с Хайзенберг, голям майстор по тънката част, пътуват с кораб, Вернер не спира да танцува. „Защо го правиш?“ – пита Дирак, а приятелят му казва, че е удоволствие да си сред красиви момичета. Дирак се замисля и пита: „Но откъде предварително знаеш, че момичетата са красиви?“ И – да, този човек се жени за Маргит Уигнър, сестра на физика Ойген Уигнър, който ги запознава на вечеря в Щатите. Явно Дирак наистина няма сетива за красотата, но за сметка на това неговата Манси, разведена с две деца, е умна и всеотдайна жена. Тя ражда още две дъщери и се грижи за всички битови подробности в живота му.
Неговият ученик, физикът Юнг Су Ким, пише по този повод: „За научната общност е изключително щастие, че Манси пое грижата над нашия уважаван Пол.“ Дирак вече наистина може да се отдаде изцяло на науката и през следващите 7 години издава 11 изследвания със съществени приноси в различни области. Когато в късни години Маргит закачливо го пита: „Какво ще правиш, ако ей сега си тръгна и те оставя?“, той отговаря с типичния си буквализъм: „Ще ти кажа довиждане, скъпа!“ Очевидно дори не може да си представи живота без Манси и може би затова си отива далеч преди нея.
През 1984 Пол Дирак угасва във Флорида на 82, възраст, особено подходяща за един велик физик да се запилее в отвъдното да търси квантовата физика. Или онази наистина висша математика, която Бог, по собствените му думи, трябва да е заложил в основата на света.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Провали се и 5-тият опит народните представители да изберат председател на парламента. Защо депутатите продължават да не могат да изберат „пръв след равни“ 12 дни след старта на Народното събрение? Каква е причината и неизбежни ли са нови, 8-ми поред извънредни парламентарни избори? Питаме политолога Георги Киряков . Румъния и България могат..
Днес в предаването ще се срещнем с жив и истински литературен герой и то без кавички. Той е сърбин, когото любовта е довела в България и Пловдив е неговия предпочитан адрес. Той е кино- документалистът, продуцент и преводач Блажо Николич, чиято собствена съдба прилича на филм. За неслучайните предопределености , срещите със съмишленици, които..
Отложеният край на първото парламентарно заседание на 11 ноември постави на пауза държавата, а последният ден от работната седмица прави особен звучен актуалният за нормализирането на политическия процес въпрос ще успее ли подновеното гласуване да постигне заветните 120 гласа за избор на председател на Народното събрание. Всички други теми за неясни..
На 21 ноември Православната църква чества Въведение Богородично. Празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж. Символиката на празника е новото начало за духовен растеж. Темите днес : Грижата за уникалните мозайки в Епископската базилика на Филипополсблъска позициите на съветници и кметска управа в..