„Палиативната медицина е практически непозната в нашата страна. Едно голямо проучване в световен мащаб през годините показва, че броят на палиативните пациенти непрекъснато расте“. Това заяви проф. д-р Любима Деспотова-Толева, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина. Тя е лектор на Кръглата маса по инициатива на БДПГПМ и Община Пловдив за създаването на Общински център за продължителни палиативни грижи с хоспис.
По думите й, голяма част от тези пациенти не са онкологично болните. Сред тях попадат и сърдечно-съдовите и белодробните заболявания, алцхаймери, неврологични заболявания и още много други. В България структурите, обозначени като хоспис са крайно малко, те са предимно частни и за съжаление, част от тях не са регистрирани по Закона за лечебните заведения.
„Последното наблюдение върху палиативните грижи във всички страни по света бе подчертано, че България е в трета „Б“ група между страните със спорадично обезпечаване на палиативна помощ. През последните години нямаше воля да бъдат направени необходимите промени в общото и в здравното законодателството, не бяха обучени специалисти, независимо от нашите усилия, които полагаме от 2003 г., не бе приет стандарт по палиативна медицина. Над 10 години две негови редакции отлежават в МЗ.“
Проф. Деспотова – Толева бе категорична, че за да има качествена палиативна грижа, трябва да има подходяща здравна политика, обучени кадри, осигурени медикаменти и всичко това да бъде приложено на практика адекватно.
Тя подчерта, че желанието на Община Пловдив да протегне ръка на идеята на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина чрез създаването на Общински център за продължителни палиативни грижи с хоспис е похвално, защото това би било практическото приложение на усилията на специалистите.
„Ние имаме готовност да осъвременим стандарта, можем да обучим квалифицирани кадри – лекари и медицински сестри и всякакви кадри с акцент палиативната медицина“.
Проф. Деспотова-Толева подчерта, че от особена важност е да бъде постигнато разбиране за необходимостта от палиативна грижа от страна на хората, които изработват тези политики и на практика да се създаде един уникален образец за България – Общински център, в който да бъдат приложени най-новите стандарти и постижения на палиативната медицина.
"Премахването на страданието е основно човешко право, но затова е необходимо да бъдат обучени лекари – специалисти по палиативна медицина. Палиативната грижа е мултидисциплинарна грижа.
В рамките на един проект, който ние току що спечелихме в МУ – Пловдив по мое предложение бяха включени две докторски програми за научна специалност „Палиативна медицина“ и „Гериатрия“, които ще станат основата, за да бъде допълнително създадена и призната от МЗ и клиничната специалност по палиативна медицина. Това е нашата цел, която преследваме от 2003 г. досега“.
Цялото интервю – от звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..