Новата Обща селскостопанска политика на Европа, за която беше постигнато споразумение през юни тази година, предвижда по – зелено, по – справедливо и по – гъвкаво европейско земеделие. То е неизменна част от Европейската зелена сделка, чиято цел до 2050-та година са нулеви нива на парникови газове, нулево замърсяване и кръгова икономика.
Подобряването на климата и опазването на биоразнообразието са в основата на стратегията за зелено земеделие, обясни евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов, член на комисията по земеделие в ЕП. Конкретните цели - намаляване с 50% на употребата на химически пестициди; намаляване с поне 50% на загубите на хранителни вещества; намаляване на употребата на торове с поне 20% и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство. Високите екологични изисквания към земеделието са много амбициозна цел, която изисква в пъти да се увеличи подкрепата за него, коментира българският евродепутат. Той посочи, че 1/3 от средствата по новата ОСП ще бъдат предназначени за земеделците, за да приспособят своите стопанства.
Земеделците обаче ще платят висока цена за Зелената сделка. Рентабилно и пазарно ориентирано земеделие трудно се съчетава с прилагането на щадящи екологични практики. Времето на евтината храна свърши, предупреждава управителят на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов. По думите му, по-големите субсидии в биоземеделие по линия на ОСП не са достатъчни, за да мотивират повече фермери да започнат биопроизводство. Самоцелното увеличаване на площи е безсмислено, ако няма кой след това да купи биопродуктите. И в момента много производители се оплакват, че няма цена примерно на биопшеницата. Произвели са биопшеница, няма търсене, няма кой да я купи тая биопшеница – дава пример Стоилко Апостолов. Според него, едно от възможните решения за насърчаване на биопроизводството е част от бюджета на Плана за възстановяване и устойчивост да бъде използван за стимулиране на потреблението на местни и биопродукти.
Зеленото земеделие ще опази околната среда и ще подобри климата, но ще се отрази лошо на жизнеспособността на селските райони и агросектора като цяло, коментира Таня Георгиева, ключов експерт по околна среда, член на Звеното за управление на Националната селска мрежа. Тя обясни, че това е общ страх на земеделци от други страни членки, тъй като се подронва конкурентноспособността и производителността на агросектора. Земеделските организации и на европейско ниво дават сигнали, че ако Съюзът продължава да залита в тази посока, ще има износ на производства в други държави с по – ниски производствени стандарти, обобщава Таня Георгиева. Според нея обаче, износът на земеделие от Европейския съюз няма да предотврати фалитите в земеделския сектор. Колко ще отпаднат или ще фалират, това е нещо, което никой не може да каже в момента.
Амбицията за зелено земеделие се сблъсква с реалността в отделните държави членки. И страховете на фермерите от позеленяването на селското стопанство.
В ЦИК са получени 30 688 заявления от българи за гласуване в чужбина, което бележи намаляване на заявленията спрямо предходните избори на 9 юни, когато са били малко над 38 000. С 20% са намалели желаещите да гласуват в чужбина спрямо предходните избори. А на деветоюнските също е отчетено намаление от 20 процента, което говори за обща..
Случаят с театъра в Разград е звучен шамар за целия сектор и трябва строг контрол за изразходване на средства от културните институти. Това в заяви в интервю за Радио Пловдив председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев. Страшен звучен шамар към целия сектор. За..
На 30 септември 2024 г. изтече 6-месечният срок за становища по обществената консултация за проектите на Световната банка за Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) за периода 2025 – 2027 г. Тези планове постановяват къде са водите и водните басейни на България и какви са управленските мерки по осигуряване на достъп до ползването им и..
В България спестяват само 1,2 млн. души или 22 процента от пълнолетното население, показва проучване на агенция "Тренд". Около 84 процента от спестяващите го правят през банкови депозити, съобщи в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив Стоян Панчев, икономист от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). По думите му около 68 процента от..
От тази седмица заработи новата зала „Археология“ на Регионалния исторически музей – Пазарджик, която беше модернизирана по проект за ревитализиране на пространството и обновяване на експозицията. Общо 1 365 000 лева са вложени в реновирането на залата, предстои да бъдат внедрени в нея и софтуерни продукти за интерактивно преживяване на..
Предимно облачно
Разкъсана облачност