Има ли движение в положителна посока след направената още преди 4 години констатация в доклад на Световната банка - въпрос към Минчо Бенов, директор на Хабитат България.
Доколко проблемът се прехвърля от теорията към практиката на решаването му?
Минчо Бенов: Категорично не. Стратегията все още е в проектен вид, движение няма, не очаквам скоро и да се стигне до прилагане. Има предложение, за необитаемо жилище облагането да е повисоко и обратното.
Това би повлияло на раздвижването. Налице са отдавнашни препоръки за жилищния сектор у нас от институции като Световната банка например. Трябва да се разработи модел на поощрения и санкции, така че собствениците на необитаеми жилища да са мотивирани да ги предложат на пазара. Общините също биха могли да се намесят със субсидиране на наема за наемателя, и да гарантира добри условия и за двете страни,примерно.
При обсъждането на Проекта за жилищна стратегия имаше подобни нагласи, например облагане с прогресираща скала, когато един собственик има повече необитаеми жилища. Очевидно непопулярна мярка, която така си остана на хартия, коментира Минчо Бонев.
Според него, в този сегмент отново се очаква решаващата роля на държавата, която да създаде подходящ регламент. Това е така, защото капиталовите дружества съществуват за да формират печалба, от тях не може да се очакват социални мероприятия. В редица страни на развита Европа има подобни положителни примери, когато с подходяща държавна регулация създават жилища за тези, които не могат да си позволят покупката им.
Би могло, на места - в големите градове общините да създадат подходящи схеми за осигуряване на социални жилища. Трябва да се осъзнае, че ситуацията в жилищната системва на България в момента е остаряла. Свикнали сме с мантрата, че у нас всички си имат дом, но тя е погрешна. Всъщност реалността е, че имаме тежък дисбаланс в тази сфера – пустеещи имоти от една страна и голям брой население без жилище от друга.
Съществува недоверие от „двете страни на медала“, затова трябва да се намери формулата за гарантиране сигурността и на двете страни, смята директорът на "Хабитат България".
Какво се случва със Земята? Пожари, грандиозни слънчеви изригвания, 36 аткивни вулкана, земетресения по цялото земно кълбо, наводнения и бедствени явления, както никога досега. Отмъщава ли си Земята на човечеството? Геодинамиката на нашата планета може ли да е фатална? Според проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт на БАН х ората..
„ Да, имах това щастрие да срещна папа Франциск като енорийски свещеник. И когато пристигна пред църквата, аз му казах, че го поздравявам от името на цялата енорийска общност и особено от тези, които не могат да присъстват на площада – а именно болните и страдащите. И тогава видях една искра в очите му. Знаем, че той много държеше на..
За края като ново начало, за (не)възможния диалог между Източната и Западната църкви и за политиката и вярата е разговорът ни с бившия директор на Дирекцията по вероизповеданията, историка проф. Христо Матанов. Той коментира защо Балканите бяха ключов регион за папа Франциск. "Интересни са по много причини, но неговият интерес не е съвсем..
При последната си поява в неделя, на Великден, папа Франциск бе с омофор, който му бе подарен при визитата му в България през 2019 г. Ритуалната дреха е изработена от екипа на Нина Димитрова, която е родом от Асеновград и е специалист в изработването на църковни одежди. Как се стигна до изработването на омофора? Тя разказа, че поръчката..
Имаме голяма проектоготовност и много улици за основен ремонт. Както за всички райони, така и за нас в бюджета се отделят първоначално по 500 000 лева, които са недостатъчни, но се надявам при евентуална актуализация на бюджета да се случат повече неща. Това заяви в програма "Точно днес" кметът на район "Източен" Емил Русинов. Той посочи, че на този..