„ Това което се гласува в Страсбург е първа стъпка към изграждане на едно повишено сътрудничество в сферата на здравеопазването, което би следвало в един по-късен етап да доведе до изграждане на Европейски здравен съюз. Защо? Защото ковид показа, че националните решения не могат да бъдат устойчиви, че заразата не познава граници и трябва да се приемат общоевропейски решения в сферата на здравеопазването. Ковид просто акцентира върху необходимостта – да - здравеопазването е от компетенцията на националната държава, но само общоевропейския отговор може да даде устойчиво решение на въпроса“.
Евродепутатът Радан Кънев, също член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, в разискванията по темата в пленарна зала подчерта
„В този общ дебат за европейската здравна политика основната политическа тема е докъде се простират компетенциите на националната държава и откъде започват тези на Съюза. Допуска ли принципът на субсидиарност европейските институции да се ангажират с проблеми на здравеопазването в отделни държави членки? Общата поръчка на ваксини, въпреки началното забавяне, е безспорен успех. Днес Европейският съюз е с най-високи нива на ваксинация, при най-добри цени и максимални гаранции за безопасност в световен мащаб, но изчерпва ли това възможностите на Съюза да влияе на здравната политика? Моят отговор е категорично не. Нужно е много повече, защото принципът на субсидиарност допуска, но и изисква намеса тогава, когато отделна държава не се справя с кризата и застрашава здравето и живота на своите граждани, а през отворените ни граници и на всички европейци“.
Изключително важно за всички граждани на ЕС, че с приетата вече законодателна инициатива се гарантира, че правомощията на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията ще бъдат разширени отвъд заразните болести и ще обхванат и други заболявания като диабет, сърдечно-съдови, респираторни или психични заболявания, поясни Петър Витанов
„От една страна ние приехме регламент, свързан с повишаване на правомощията на ЕЦПКЗ, така че той да има възможност да се занимава не само с намиране на решения със зарази и заболявания, но и с по широк кръг от заболявания, които представляват съществен проблем за европейските граждани като например онкозаболяванията.“
Държавите членки на ЕС, трябва да разработят национални планове за готовност и реакция и да предоставят навременни, съпоставими и висококачествени данни, казват евродепутатите. Българският евродепутат Цветелина Пенкова допълва по темата
„На базата на тези планове ще се изготви един общ план. Темата за здравеопазването винаги е била много силен прерогатив на всяко едно от националните правителства. И Съюзът не иска да иззема тези правомощия, тъй като нивата на развитие и самите системи са много различни в рамките на Съюза. Това са първите стъпки, които ще се предприемат. На базата на тези планове ще се изгради една обща рамка за мерки и действия в кризисни ситуации“.
С разширяване на правомощията на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията се цели да се предвиждат по-добре, да се подготвят и управляват бъдещи заплахи за здравето. Здравният икономист Аркади Шарков коментира
„ Когато говорим за разширени правомощия тогава говорим за синхронизирано законодателство, статистка и насочване на информация съответно за какво би следвало да се запаси държава А, В, или С по отношение на здравните си ресурси за борба с едни бъдещи пандемии. Както по отношение на човешките ресурси, така по отношение на медицинските изделия и консумативи, така и не на последно място по отношение на лекарства за борба, именно с подобен тип заразни заболявания“.
Прието законодателно предложение за по-ефективно предотвратяване, по-добра готовност и по-бърза реакция на ЕС при бъдещи кризи и сериозни трансгранични заплахи за здравето е също стъпка в тази посока. Българският евродепутат Петър Витанов поясни още.
„Отделно повишаване на сътрудничеството в сферата на здравеопазването е абсолютно необходимо. Ковид сертификатите бяха стъпка на този общоевропейски отговор, който позволи да се възстанови нормалността поне в придвижването. Това са само началните стъпки. Надявам се тази идея да бъде доразвита с много и различни предложения“.
Много европейски бизнеси могат да престанат въобще да търгуват на американския пазар, прогнозира Адриан Николов от ИПИ по повод наложите от Доналд Тръмп мита. Една от възможнастите е да се изнесат производствата в САЩ. А иначе всяка една наша стока, която се продава в САЩ ще е с 20% по- скъпа. Моментният шок на борсите едва ли има..
Във втория епизод от поредицата "Елементи в криза" се фокусираме върху проблема с мръсния въздух в Пловдив. Експерти като доц. д-р Ангел Джамбов и представители на местната власт разкриват противоречията между наука, политика и очакванията на гражданите. Трафикът, старите печки, липсата на зелени площи и паленето на отпадъци са сред най-големите..
С двудневен конгрес “Наука и практика“ Факултетът по дентална медицина на МУ-Пловдив ще отбележи 55 години от създаването си. Форумът включва лекционна част и теоретико-практически курсове по всички дисциплини във факултета и ще бъде съпроводен с дентално изложение и демонстрации. Според декана на факултета проф. Ангелина Влахова научният конгрес е..
„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света и наложи мита за вноса. За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24% и т.н. Стабилността на управлението и търговските..
Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта. Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..