„Някой се беше пошегувал, че политиците ще се явяват вече не на поправителна, а на ликвидационна сесия тази година, тъй като няколко пъти не успяват да вземат един и същи изпит. Демокрацията е процес на учене, надеждата е, че все пак дотук са извлечени някакви поуки от неуспехите“. Това заяви политологът Даниел Смилов.
Като основен неуспех той изтъкна опита да бъде съставено Правителство на малцинството с едва 65 депутата, които да встъпват на плаващи мнозинства, т.е. разчитащи на всички партии.
„Надявам се тази идея, разчитаща на малцинствен кабинет на плаващите мнозинства да не бъде пренасяна в следващия Парламент, защото резултатът едва ли ще бъде позитивен“.
По думите на Смилов, фактор, който ще вдигне избирателната активност, е съвпадането на президентските и парламентарните избори. Съвпадението би дало шанс за повишаване интереса на избирателите към изборния процес.
„Ако се разчита само на това обаче, никак няма да е достатъчно и затова партиите трябва внимателно да се замислят за посланията си. Вина имат всички – и новите партии на промяната, че не успяха да съставят Правителство, експериментирайки с неработеща формула на властта. Старите партии пък също понасят отговорност, защото са се капсулирали и разчитат другите да се провалят, за да се върнат те. Това е измамно, защото, ако някой друг се е провалил, това не означава, че ще се влюбят в теб и ще гласуват с ентусиазъм“.
Смилов бе категоричен, че ако партиите нямат силни кандидати, това ще повлияе на парламентарния им резултат.
"С гласовете на БСП можеше и трябваше да бъде създадено Правителство, но това не се случи. В спектъра на промяната е важно как партиите ще си прочетат уроците от 46 Парламент. Всички чакаме с интерес да видим какъв ще бъде новия проект на Кирил Петков, който има потенциал да вдигне всички лодки на промяната като създаде ентусиазъм, но и обратното – да раздроби партиите, като ги постави в състояние на конкуренция“.
Петков и Василев + „Демократичн България“, която в момента е във възходяща тенденция, може да промени подреждането на първите три партии.
„Такава формация би стояла доста силно и би привлекла гласове. Има и вариант ГЕРБ да бъде първа партия, но би било доста трудно да се върне на власт, защото ги няма партньорите“, подчерта Смилов.
Цялото интервю – от звуковия файл:
С анонсираните от образователния министър Красимир Вълчев промени, свързани с матурата по математика, обучението в математическите гимназии и техния статут се повдигнаха въпроси, които бяха неглижирани от поне 10 години, коментира пред Радио Пловдив Теодора Тодорова от Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/...
Иска ми се да мисля, че има реабилитация на машинното гласуване. Ако нещо видяхме от решението на Конституционния съд, то е, че ако се върне в пълнота машинното гласуване, а не да се броят после ръчно бюлетини, ще се решат всички проблеми с грешките при отчитане на гласовете в СИК. Дори и броенето на бюлетините от машините ръчно вече генерира грешки...
Ще изпадне ли страната в още по-сериозна политическа криза след като Конституционният съд и обяви за незаконен избора на 16 депутати от 51-то Народно събрание коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и универститески преподавател. Според нея много зависи как точно ще подходят в ситуацията, при вече намаленото..
Как младите хора да могат да се ориентират по-лесно към съответната професия, която ще определи и тяхното бъдеще? Ден на професиите, който ще се състои на 15-ти март в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ще даде конкретни отговори на кандидат-студенти. Организатор на събитието е Факултетът по икономически и социални науки на..
„В новата история на България за първи път се касира избор на 16 народни представители от настоящия състав на 51-то НС. За първи път се извършва повторно преброяване или одит на над 17% от от гласовете на българските граждани от последните избори. И именно този одит доведе до констатации, които от страна са смущаващи за изборния процес в..
Разкъсана облачност
Предимно облачно